Дано успеем да си отговорим на въпроса какво ни се случи

Урокът, който ни е преподаден  преди 2000 години, непрекъснато се опитваме да го разчитаме. Днешният ден е време да положим още повече усилия, за да го разчетем, защото ситуацията е особена. Това е ситуация на затваряне и страдание, която ще изостри сетивата ни, за да разберем кои сме, какво точно ни се случва и какво ни е обещано. Това коментира проф. Валери Стефанов - преподавател в СУ "Климент Охридски".   

Страданието на Божия син е Христос  е преддверие на обещанието за спасение.

 Не съм сигурен обаче, че човекът прави много  усилия да постигне себе си и да намери средоточието на живота си. Времето е много динамично и спирките, които прави човек, са много малки. Но може би сега е времето за такова себеоглеждане, за натрупване на рефлексивен опит, за да разберем по-добре съдбата си  и преценим посоката си.

Добре е поне днес, тъй като християнинът не може да участва в църковната традиционна ритуалистика, да прочете Библията за онзи ден на  страданието и да го съпреживее.

Проф. Стефанов заяви, че това, което в момента липсва на вярващите, е именно съпреживяването на ритуалното действо – минаването под масата, заравянето на греховете, носенето на цветята, това е скръбен ден пред величието на една саможертва.

 Църквата е посредническо място, където човек има невсекидневни преживявания и се свързва с други измерения на съзнанието си, укрепва вярата си.  Именно посещението в църквата е изключително съществен жест, който правим.

Перспективата за и след днешния ден наистина е уникална. Човечеството обикновено е излизало на война,  възхвалявало е героите – победители. Сега се е самозатворило колективно в домовете си.

Този затворен дом на човечеството ми прилича на затворен гроб, една архаична символика на затворения дом. От нас зависи как да излезем навън и да се върнем отново в света.

Онова, пред което сега сме изправени, освен болестта, е и страха. Страхът е много сложен човешки опит. От една страна, той  ни предпазва, но от друга – той е унищожителен.

Имам  впечатлението, че комуникацията е малко патологична. Заливат ни с образи на страшното. Отправят очевидно послания към нас „Пазете се“, „Не правете ненужни неща“, но ако така продължат с календара на труповете, не зная дали човешкото съзнание ще издържи и дали няма  в един момент имунната ни система да се предаде пред терора на образите. А образите също са опасни за имунната система на човека и най-вече за психиката.

Не съм обаче много оптимистичен за бъдещето на нашата цивилизация, но съм оптимист за нашия живот и че наистина ще има Възкресение и Спасение. 

Повече чуйте от звуковия файл: