„Очаквах премиерът да не пропусне възможността да ни благодари, защото представям 15 членове на Медицинския експертен съвет и над 60 консултанти и наши сътрудници от цяла България. Ние се появихме във важен момент за цялата държава и работихме безкористно.“ Това заяви председателят на Националния медицински щаб и професор по белодробни болести Коста Костов.
„ Ако пропускът на премиера да благодари на тези над 60 експерти, е неумишлен, това е пропуск за свършеното от нас. Но ако той е умишлен, може да бъде приет и като комплимент, че премиерът ни е сърдит“. Като възможна причина за за това проф. Костов назова оттеглянето на Медицинския съвет от медийни изяви, проф. Костов изтъкна решението си медицинският съвет да се оттегли от медийни изяви с цел експертите да се съсредоточат върху конкретната си работа и върху пациентите и да не се дава повод за конфронтация.
По думите на проф. Костов, МС е изработил препоръки, които биха могли да бъдат използвани за борбата с коронавируса и в конкертика - за всяка друга епидемия, която би могла да избухне в бъдеще. Той потвърди, че общопрактикуващите лекари са действали в съответствие с препоръките на изработения от медицинския съвет алгоритъм и при непрекъсната комуникация помежду си.
„Ако погледнете какво се случва сега в света и каква огромна част от информацията се подлага на критика, се оказва, че това, което се случва по време на тази пандемия, не се е случвало никога. Десетки лекари от цял свят изразиха съмнение за обективността на данните.“
Според проф. Костов, препоръките на медицинския съвет в нито един момент не са претърпели ретроградна редакция, тъй като екипът на съвета не е допуснал нито един медикамент или комбинация, недоказали своята ефективност, да бъдат препоръчвани за терапия. Използвани са били само базираните на сериозни научни доказателства.
Медицинският щаб е давал само съвети, а процесът на управление на кризата е бил задача на НОЩ.
„По отношение на етиката с пациентите обаче бе допусната голяма грешка. Начинът, по който се комуникираше с българското общество, беше изключително пренатегнат, можеше да се комуникира не с униформа, а с престилка. По един милосърден начин трябва да се дава шанс, защото пациентите търсят упование. Дисциплината беше необходима , за да се даде време на системата да се подготви, но натиснахме твърде много педала и твърде много хора допуснаха психологическо натоварване“.
Проф. Костов предположи, че ако има втора върна на заразата, тя няма да е толкова тежка в България.
„Това не трябва да ни успокоява и затова препоръчвам да се спазват ограниченията на обществени места, физическата дистанция, задължително в лечебните заведения да се носят маски, както и на места, където има много хора не е зле да се носи маска“.
Проф. Костов уточни, че в Университетската болница „Св.Анна“ предстои наблюдение на болните от пулмолози, кардиолози, невролози и инфекционисти.
"Вероятно пораженията при тези, които са претърпели предишни заболявания и имат някаква патология, ще бъде по-голям. Не повече от 1 до 3 пациента на сто от тези, които са се заразили, ще имат някаква степен на увреждания", подчерта още проф. Костов.
Интервюто чуйте от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...