Протестът да е с национално звучене и без натиск

Как на вид едни и същи събития стоят във времето, как се движат в спиралата на историята? Как завършват проявите на обществено  недоволство във времената преди нас. Има ли поука за днешните протестиращи, властници и наблюдаващи.  

 Стефан Шивачев, директор на Историческия музей в Пловдив:  "Всяко общество се характеризира с някакъв диалог между управляващи и управляеми. В историята на България през 19-ти 20 век се откриват интересни факти. В рамките на Османската империя има недоволства изразени във въстания, които са потушавани в много кръв. Целта е била да свалят властта, която се счита за свещена. Християните в Пловдив намират друга форма. Това са прошения подписани от стотици, или хиляди хора, представители на еснафи и  на други организации. Сега може да изглежда учудващо, но достигайки до великия везир, до султана, те много често имат резултат.

Като пример Шивачев  посочи, че през 1875 г. е отправено искане от Пловдивска област до султана,  за смяна на управителя, защото не поддържа пътищата, а това пречи на търговията. Той наистина е сменен. Има искания за смяна на гръцките владици, които се отнасят непочтително към християнското българско население.

По думите на Стефан Шивачев много по-интересно става след Освобождението, когато България получава една от най-демократичните конституции.

„След Съединението през 1885 г. протестите вече са от друг тип. Появяват се т.н. рубладжии, които са платени от Русия . Времето е след абдикацията на княз Александър І. Организират абсолютно  безмислени протести и шествия, чиято цел е защитаване на чужди интереси. 

Що се касае до Френската револючия, тя утвърждава, че революциите  се замислят от едни, реализират се от други, а се ползват  от трети.  

Един протест е истински, от него има полза тогава, когато представлява  национален интерес и е без външен натиск."

 Това са поуките, които ще ни дадат отправната точка за днешния ден.

Интервюто със Стефан Шивачев е в звуковия файл.