Технологиите на Covid ваксините бяха изработени за ебола и SARS

Ако Европейската агенция по лекарствата /ЕМА/ издаде разрешение за ползването на ваксината на Пфайзер и Бионтех около 21 декември, в България ваксинирането ще започне максимално бързо. Всички приготовления от страна на държавата са направени. Инфраструктурата е изградена, единствено се очаква решението на Агенцията, заяви в интервю за Радио Пловдив председателят на Българската асоциация по клинични проучвания д-р Борислав Борисов. 

Трябва ли да има преглед преди ваксинирането?

-Това е неизбежно. Трябва да има преглед,  за да няма активен процес като температура, усложнения, алергия, симптоми на Ковид-19. Това са принципи на всяка ваксинация. 

Как да се избере ваксината, кой взима решението за нея?

- Крайното решение трябва да бъде на лекар. Като цяло първите ваксини в Европа са твърде сходни, защото са биотехнологични. Разликите са по- скоро експертни, докато масовият потребител едва ли ще направи разлика. Принципът е един и същ, рекомбинантна технологията, насочена към шиповия протеин и информацията, която той носи с цел да се създаде максимално траен имунитет.

На кои хора не се препоръчва?

- Това ще бъде описано в характеристиката, след като бъде получено разрешение за използването на ваксината. В хода на клиничните проучвания имаше широк кръг групи. Засега няма данни за деца и хора под 18- години, но един от производителите започва проучване по въпроса. Не е ясно дали на този етап може да се прави на диализно болни хора. Когато документът стане наличен, ще бъде ясно къде е безопасно и къде може да се очакват странични ефекти от ваксината.

Трябва ли да се ваксинират хора с алергии и автоимунни заболявания?

 – Зависи от профила на самото заболяване и затова трябва да се прецизира. Има алергии и алергии, някои са много тежки. Възможно е да има локални реакции, което е допустимо и при сегашните ваксини.

Според д-р Борисов бързото откриване на ваксината  е въпрос, който широко вълнува хората. По думите му разработването на ново лекарство трае между 10 и 12 години, в този случай е за няколко месеца, но има две предпоставки затова. "Първата е, че самите технологиите бяха създадени преди години. Предишните кризи с ебола и SARS доведоха до това тези две платформи да бъдат създадени и да чакат комерсиализация, т.е.  да бъдат пуснати в мащабно производство. Един дълъг и труден период беше изминат преди години", обобщи лекарят.

По думите му, клиничните изпитвания, които са най- дългата, най- трудната и най- скъпата част от разработването на ново лекарства, станаха за месеци, благодарение на  цялата мобилизация за клинични изпитвания по света.

"Такъв мащабен проект не сме виждали, центровете по изпитванията работеха денонощно. Цялата индустрия, чиято дейност не беше ясна на широката аудитория, работеше денонощно и най- накрая стана ясно, че без клинични изпитвания е невъзможно. Тази мобилизация на ресурс позволи тези 300 000 изпитвания да се случат. Компромиси не са правени, напротив имаше временно спиране, за да се изяснят създадените проблеми", каза експертът.

Според него за  лекарите е етичен дълг да се ваксинират, тъй като са на първа линия и работят с пациенти.