Ударът на ковид пандемията създаде проблеми, но не доведе до продоволствена криза, отбелязват и политици, и заети в земеделието.
Това разбира се, не отменя вниманието към сектора, за който в многогдишната финансова рамка на ЕС са предвидени 365 милиарда евро, каза евродепутатът Асим Адемов, който е член на Комисията по замеделие в ЕП. Той уточни, че фокусът на средствата е зелената политика, която цели да създаде по- екологично земеделие, щадящо околната среда, използващо по- малко пестициди, с по- чиста за хората продукция.
„Около 30% от средствата ще бъдат насочени именно в тези еко - схеми“, посочи Адемов.
Новите правила на общата селскстопанска политика ще влязат в сила през 2023 година, а до тогава ще действа преходен регламент. Асим Адемов съобщи, че достъпни за фермерите през тази и следващата година ще бъдат допълнителни 8 милиарда евро. Те са от Плана за възстановяване и ще са за развитие на селските райони.
Допълнителна помощ е извънредния регламент „Ковид 19“, който ще позволи 2% от неизползвения ресурс по Програмата за развитие на селските райони да се насочи именно за покриване на щети от пандемията. Сумата възлиза на 100 милиона лева.
В следващите 7 години ще продължи да действа и Преходната национална помощ. Това означава, че подпомагането ще продължи за животновъдите, които отглеждат крави, овце, говеда, кози, както и тютюнопроизводителите. ПО този начин ще се скъси дистанцията, породена от различното субсидиране на фермерите в новите е стари страни – членки.
Според Красимир Кумчев, който е фермер и агроексперт от Пловдив, е важно механизмите за подпомагане да водят да увеличаване на родното производство.
Той се изказва критично за Националния стратегически план за следващия програмен период, в който по думите му в частта за земеделието няма ясна цел.
Зелената икономика и иновациите са важни, отчита Кумчев, но дъпълва, че е необходимо от това да произтича конкретен резултат и това е ръстът на производителността. "Иначе 7 години ще се трошат по 2- 3 милиарда годишно, а накрая ще се окажем на същата позиция, ако не и още по – изоставащи", казва агроекспертът, който от години призовава за мерки, които да подобрят съотнешинето между внос и родно призводство, което момента е 80:20.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Облачно
Превалявания
Облачно