Според данните на НСИ от 2019 година се вижда, че в България около 23% от населението е под линията на бедността. Това са около 1,5 млн. души. Ако я нямаше държавата, т.е. ако изключим пенсиите и останалите социални трансфери, равнището на бедност у нас може да нарастне над 42%. Подобни факти не е имало дори в лошия социализъм.
Това коментира в предаването „Ден след ден“ икономистът проф. Боян Дуранкев.
По думите му, по време на пандемията едрият бизнес е увеличил своите печалби на фона на много семейства в страната, които с бързи темпове обедняват.
„Хората, които имат начално и средно образование, рискът им от бедност е 24 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при другите. При лицата с висше образование рискът от бедност е нулев. Образованието е изключително важно“, посочи проф. Дуранкев.
Какви са щетите от локдауна за българската икономика?
В Еврозоната се отчита намаление на БВП от 0.7% за последното тримесечие на 2020-а година. В този период са се развили съществените отрасли. Аналоговата икономика се е развила много по-бързо от дигиталната. Това е незначителен спад, коментира икономистът.
„Въпреки всичко това, в България нещата не стоят добре, тъй като страната ни е периферната етична икономика на ЕС. Всяко разплащане и на Евросъюза, и на Еврозоната води до частични проблеми в България“, подчерта проф. Дуранкев.
Икономистът коментира, че когато премиерът Бойко Борисов е поел властта външният дълг на страната е бил с 10 млрд. по-малко, отколкото в момента. Най-голямо натрупване външният дълг бележи през последните месеци. По негово управление се наблюдава и най-голямо неравенство по всички показатели в целия ЕС. Хора, които живеят с много доходи и хора, които разчитат на ниска заплата или пенсия. "Ситуацията може да се обобщи така: „Имаме диктатура на богатото малцинство над бедното мнозинство", подчерта проф. Дуранкев.
Перспективите са, че дори и коронавирусът да отшуми, ако българската държава продължи по същия начин, със същата философия, нещата в България няма да се променят или ще се влошат. Необходима е промяна на данъчната система, включително семейно подоходно облагане, облагане на богатите с данък лукс, повишаване на минималната работна заплата. Едва тогава може да се говори за положителна промяна, допълни икономистът.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Облачно
Превалявания