Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Срещу дезинформацията - с образование и обективни медии


Глобалната пандемия от коронавирус, освен с конкретните си здравни измерения, отприщи и друга, не по-малко опасна заплаха – своеобразна пандемия от дезинформация, фалшиви новини, политически манипулации до обикновените интернет измами. Така постепенно Европа и в частност България се оказаха под силен натиск от агресивна манипулативна активност, експлоатираща естествените страхове на хората, и без това катализирани от внезапното усещане за несигурност пред мащабите на  заразата. В края на миналата година в Европарламента бе създаден специален орган по въпросите на външната намеса и дезинформацията, подронващи демократичните  процеси в ЕС. Това е комисията  INGE, която се явява колективен отговор на новата заплаха, обясни единственият български евродепутат в нея – Андрей Ковачев от ГЕРБ – ЕНП: 

Основната цел на тази специална парламентарна комисия е да излезе с предложения за законодателни промени и регулации в сферата на ограничаване на дезинформацията, фалшивите новини, намесата на чужди страни в изборния процес на страните – членки и опитите да се променя общественото мнение, обществените нагласи в посока, в която други „центрове“ извън ЕС биха искали да видят промяна. Какво можем, заедно, разбира се, с големите платформи – Фейсбук, Инстаграм, Туитър, Ю-туб, с които поддържаме постоянен контакт, защото видяхме, че не е достатъчно само кодът на поведение, който те доброволно са подписали и трябва да спазват, но трябва да има и определени законодателни промени.  Ние сме изключително притеснени, че такива „играчи“ като Русия, Китай или някои ислямски организации опитват да променят обществените нагласи в страните-членки на ЕС чрез фалшиви профили, групи в социалните мрежи и да прокарват техните интереси като ги представят в полза на части от обществото на съответната страна.

В наши дни през интернет и социалните мрежи разпространението на всякаква информация е изключително бързо, а злоумишлената дезинформация нанася щети, ако не се противодейства адекватно, смята евродепутатът Андрей Ковачев:

Какво трябва да се направи? Разбира се, че става въпрос и за критично мислене, образование, подпомагане на обективната журналистика. Защото много основно е правото на собствено мнение, когато разбира се то е в рамките на закона, но не и на собствени факти! Фактите са такива, каквито са. Те не могат да бъдат според мнението на някои променяни, защото не отговарят на реалността.  Поради това, че много потребители са млади хора, трябва да се наблегне на образованието, което трябва да бъде към критично мислене. 

Как може да се разобличи невярната или откровено измамна информация? Как се разпознава тя, често под формата на фалшиви новини? Защо хората са склонни да им вярват?  Коментира проф. д-р Росен  Стоянов, преподавател по политически комуникации в Нов български университет:

Ако се опитаме да дадем отговор и някаква рецепта, можем да кажем – чрез образование и образованост. Разбира се, трябва да свикнем да търсим потвърждение на дадена новина от различни, независими един от друг източници. Да отсяваме във времето и пространството онези медии, които са доказали лоялността си към обективност, безпристрастност и истина. Това е трудна задача за обикновения потребител, но ние трябва да залагаме основно на новите, младите поколения, да работим постоянно със тях. И разбира се, ако говорим за дигиталното пространство, никога не трябва да се доверяваме на непознати сайтове.

Защо хората толкова предпочитат да се доверяват на фалшивите новини?

Цялата тази дезинформационна кампания или тенденция в последно време става все по-хибридна, по-префинена и изтънчена.  Тя се насочва вече и към хора с по-висок образователен ценз. Често остава незабележима, защото не инаги е задължително да е лъжовна.  Един път е достатъчно просто да ни въведат в заблуда, да ни дезориентират. Но едно е ясно – хората са склонни да вярват на фалшиви новини, защото просто не ги разпознават като такива. Защото са склонни да вярват на новините по принцип.  В този смисъл, липсва критично мислене, нещо което основно трябва да съграждаме у колкото се може повече хора около нас. И поради тази причина нашата обща цел е, в някакъв смисъл на думата и будителска.  Затова моето скромно мнение е, че никога няма да се случи ситуация, в която да няма нужда от професионална журналистика.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Андрей Велчев

Без бойкот на малките магазини, те държат на качеството

На достъпността и качеството на произвежданата в страната хранителна продукция бе посветена днес дискусия в столицата. Организаторът на дискусията  Андрей Велчев от Сдружението за достъпна и качествена храна заяви в програма "Ден след ден" на Радио Пловдив, че резултатът от бойкота на големите търговски вериги е постигнат и гласът на българите е..

публикувано на 18.02.25 в 16:14
Йордан Божилов

Имаме сериозна криза на международните отношения

В навечерието на третата годишнина от руската инвазия в Украйна експертът по национална сигурност Йордан Божилов коментира възможния завършек на конфликта след обявената от САЩ позиция по него. Той коментира и евентуалното споразумение между САЩ и Русия. Според него това, на което залага администрацията на САЩ е постигането на някакви цели, които..

публикувано на 18.02.25 в 15:40
Владимир Иванов

Производителят трябва да определя крайната продажна цена

Владимир Иванов -  председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, коментира в програма "Точно днес" бойкота срещу високите цени на хранителните стоки и доколко подобен ход може да повлияе на пазара както и предложените от правителството мерки за решаване на проблемите. Според него во момента се наблюдава устойчиво равновесие на цените..

публикувано на 18.02.25 в 11:01

Европа вече трябва да действа доста бързо за сигурността си

Европа е в повратна точка, защото за пръви път от Втората световна война Европа и САЩ не са "непоклатими съюзници, неразривни и с една и съща позиция, за първи път Европа е предизвикана да търси решение не само за собствената си сигурност", коментира деректорът на Портал Европа Юлияна Николова. След срещата в Мюнхен и тази, организирана от Макрон в..

публикувано на 18.02.25 в 10:32

Държавата трябва да регулира цените на храните

Бойкотът на цените на хранителните продукти в големите търговски вериги е крачка в посока уравновесяване на монопола, но това е закъснял процес. Това коментира  производителят на зеленчуци  Иван Кабуров  от пазарджишкото село Мало Конаре, който зарежда и голяма хранителна верига с продукцията си. Добави, че понякога продукцията на родните..

публикувано на 17.02.25 в 16:12