Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рестартирай Европа: "Творческа Европа" идва с по-голям бюджет

| обновено на 04.06.21 в 09:15

Преди броени дни Европейският парламент прие новата програма на ЕС за културния и аудиовзуалния сектор, позната с името „Творческа Европа“. Защо тя се превъръща в най-големия досега ангажимент за култура в постковид условията в общността и как я очакват хората на изкуството? Разказваме в рубриката „Рестартирай Европа“ 

Културният сектор в условията на COVID-19

По данни на Комисаря по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел в ЕС в културния сектор са ангажирани над 8 милиона души. Сред тях е Мирослава Кацарова – артист на свободна практика  и създател на „Пловдив джаз фест“, един от емблематичните музикални форуми под тепетата. Творците претърпяха сериозни щети заради ковид-ограниченията през последната година, споделя Кацарова: “Ние музикантуите перманентно сме в криза. Но сега беше много ускорено и травматично за тези, които пртекъснахме концертите“.

Фокус на новата "Творческа Европа"

Значението на културата за съвременното общество и особено възстановяването на творците от COVID-ограниченията стават причина инвестициите в култура да се увеличат почти двойно в новата програма „Творческа Европа“. На 19 май Европарламентът гласува в сектора да се вложат около 2,5 милиарда евро или почти два пъти повече от предходния четири годишен бюджет.

Директорът на Бюро „Творческа Европа“ Камен Балкански обяснява: „Това, което досега имахме, бяха 2 подпрограми – Култура и Медия. Първата ориентирана към всичко в творческия сектор, с изключение на филмовата индустрия. Подпрограма Медия пък - тъкмо концентрирана върху нея. Очаквам тук да има много голямо развитие на всичко, което се случва извън класическото снимане на филми – виртуалната реалност, видеоигрите и новите платформи, в които се разпространяват филмите и цялото аудио-визално съдържание“.

Новата програма ще подкрепя и усилията на културния сектор да стане по-зелен, по-цифров и по-приобщаващ.  Ще се подкрепя още съвременната музика и музиката на живо, ще се насърчават жени-творци, подчертават се и по-високите нива на съфинансиране за малки по обем проекти.

Мирослава Кацарова  посреща всичко това с оптимизъм, но се надява кандидатстването да не отказва творците заради прекомерна бумащина: „Трябва да се направят такива CALL-ове, с такъв тип документи, които да са взъможна и за артисти, фокусирани повече върху творчеството, отколкото върху администрацията. Защото моята практика показва, че това  е причина артистите да се отказват да кандидатстват да бъдат защитени. Но сега, ако всичко това е преразгледано, артистите ще бъдат поставени на едно ново ниво.“

За първи път могат да кандидатстват масмедиите

За първи път в програмата „Творческа Европа“ се дава възможност да кандидатстват с проекти и масмедиите.

„Говорим за медийна грамотност, плурализъм, свобода на печата и качествена журналистика – тази подпрограма ще е с не много голям бюджет, но предполагам, че ако има интерес, ще има новио развитие в тази посока, нови бюджети“ – коментира Камен Балкански.

За да бъде осигурен плавен преход от предишния програмен период, новата програма „Творческа Европа“ влиза в сила от 1 януари 2021 г. Очаква се обявите за кандитатстване да бъдат отворени в началото на месец юни.

Репортаж по темата може да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03