Преди броени дни Европейският парламент прие новата програма на ЕС за културния и аудиовзуалния сектор, позната с името „Творческа Европа“. Защо тя се превъръща в най-големия досега ангажимент за култура в постковид условията в общността и как я очакват хората на изкуството? Разказваме в рубриката „Рестартирай Европа“
Културният сектор в условията на COVID-19
По данни на Комисаря по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел в ЕС в културния сектор са ангажирани над 8 милиона души. Сред тях е Мирослава Кацарова – артист на свободна практика и създател на „Пловдив джаз фест“, един от емблематичните музикални форуми под тепетата. Творците претърпяха сериозни щети заради ковид-ограниченията през последната година, споделя Кацарова: “Ние музикантуите перманентно сме в криза. Но сега беше много ускорено и травматично за тези, които пртекъснахме концертите“.
Фокус на новата "Творческа Европа"
Значението на културата за съвременното общество и особено възстановяването на творците от COVID-ограниченията стават причина инвестициите в култура да се увеличат почти двойно в новата програма „Творческа Европа“. На 19 май Европарламентът гласува в сектора да се вложат около 2,5 милиарда евро или почти два пъти повече от предходния четири годишен бюджет.
Директорът на Бюро „Творческа Европа“ Камен Балкански обяснява: „Това, което досега имахме, бяха 2 подпрограми – Култура и Медия. Първата ориентирана към всичко в творческия сектор, с изключение на филмовата индустрия. Подпрограма Медия пък - тъкмо концентрирана върху нея. Очаквам тук да има много голямо развитие на всичко, което се случва извън класическото снимане на филми – виртуалната реалност, видеоигрите и новите платформи, в които се разпространяват филмите и цялото аудио-визално съдържание“.
Новата програма ще подкрепя и усилията на културния сектор да стане по-зелен, по-цифров и по-приобщаващ. Ще се подкрепя още съвременната музика и музиката на живо, ще се насърчават жени-творци, подчертават се и по-високите нива на съфинансиране за малки по обем проекти.
Мирослава Кацарова посреща всичко това с оптимизъм, но се надява кандидатстването да не отказва творците заради прекомерна бумащина: „Трябва да се направят такива CALL-ове, с такъв тип документи, които да са взъможна и за артисти, фокусирани повече върху творчеството, отколкото върху администрацията. Защото моята практика показва, че това е причина артистите да се отказват да кандидатстват да бъдат защитени. Но сега, ако всичко това е преразгледано, артистите ще бъдат поставени на едно ново ниво.“
За първи път могат да кандидатстват масмедиите
За първи път в програмата „Творческа Европа“ се дава възможност да кандидатстват с проекти и масмедиите.
„Говорим за медийна грамотност, плурализъм, свобода на печата и качествена журналистика – тази подпрограма ще е с не много голям бюджет, но предполагам, че ако има интерес, ще има новио развитие в тази посока, нови бюджети“ – коментира Камен Балкански.
За да бъде осигурен плавен преход от предишния програмен период, новата програма „Творческа Европа“ влиза в сила от 1 януари 2021 г. Очаква се обявите за кандитатстване да бъдат отворени в началото на месец юни.
Репортаж по темата може да чуете в звуковия файл.

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...