Тя уточни, че това е необходимо, защото с напредване на ваксинационния процес техният брой ще намалява, а за момента не е разрешено ваксинирани преболедували да даряват плазма.
"Ако поне 1% от тях отидат да дарят плазма през следващите два-три месеца, има шанс депото от реконвалесцентна плазма на Националния и районните центрове по трансфузионна хематология да бъде попълнено, обясни д-р Михайлова.
По думите й на този етап реконвалесцентната плазма е единственото етиологично средство заедно с ремдесивира, доказало своята ефективност в лечението на коронавирус.
Според ЕК реконвалесцентна плазма, богата на антитела, прелята в ранната фаза на заболяването, е най-ефективното средство за намаляване на смъртността. Поради тази причина е и препоръката на ЕК страните-членки да създадат национална банка от реконвалесцентна плазма. В тази връзка е и кампанията на сдружението за дарителство на плазма, подкрепена и от БНР.
Д-р Михайлова припомни, че критериите за даряване на плазма остават същите. В Кръвния център в Пловдив може да се дарява и без наличие на ПСР, докато в другите центрове се изисква документ за тест или, че си преболедувал.
"Призовавам хората, които отговарят на тези изисквания и искат да направят добро, да позвънят в Кръвния център в Пловдив и да дарят кръвна плазма. Така ще помогнат на трима души", каза д-р Михайлова.
Тя припомни ситуацията от преди няколко месеци, когато имаше дефицит, а е можело да се спасят човешки животи.
Д-р Михайлова допълни, че се надява в скоро време да има разрешение дарители да бъдат също така преболедували и ваксинирани. Това вече е практика в някои европейски страни. От сдружението е изпратено второ писмо до служебния здравен министър с питане дали това ще се промени и у нас.
"Дарителството е вътрешна потребност. Тя се възпитава. Много хора искат да бъдат дарители и го правят. Това е доброволен акт на милосърдие и човешка солидарност", заключи д-р Михайлова.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...