Развързването на публичнната хазна развързва и инфлацията

На първо място, инфлацията далеч не е хомогенна – повишението на общия индекс на потребителски цени с 3% на годишна база през юли не е индикативен за реалното влияние на ръста на цените върху домакинските бюджети. Причина за това е много различната динамика в цените на различните стоки и услуги – докато спрямо юли миналата година ръстът при транспорта е 14,4%, то при храните повишението е с 1,8%, а при облеклата дори се наблюдава лек спад, с 1,1%. На по-ниското ниво на агрегация виждаме и основните двигатели на ръста на цените – на годишна база индексът на животинските и растителни масла е нараснал с цели 25%, на газообразните горива – с 47%, на горивата и смазочните материали за личния транспорт – с 25%, на топлоенергията – с 13%. 

От началото на годината средните цени на суровия петрол почти са се удвоили до равнища от 70-75 долара за барел, сходна е динамиката и при природния газ. Те обаче до голяма степен зависят както от обема на добива, така и от регулярните доставки на суровини. Трябва да имаме предвид и влиянието на цените на енергоносителите върху практически всички потребителски стоки – когато транспортните разходи растат благодарение на по-скъпите горива, това се отразява на крайната цена в магазина на всичко. Не трябва да забравяме обаче, че петролът поскъпна с много, но в сравнение с драматичния срив през 2020 г. по време на първата вълна на пандемията и последвалото практическо блокиране на транспорта, търговията и индустрията. В по-дългосрочен план, цената на петрола е сходна с тази през част от 2018 г., и чувствително по-ниска от периода между 2011 и 2014 г.

В този смисъл, по-високата инфлация от последните няколко месеца може да се разглежда и като функция на чувствително по-бавния ѝ темп през последното десетилетие. В България, а и в цяла Европа, част от дефлационните тенденции бяха подкрепяни от остатъчните ефекти от глобалната финансова криза от 2008 г. и последвалата дългова криза в еврозоната. В същото време обаче доходите на домакинствата растяха, което води със себе си по-голяма покупателна способност. Оттам повишеното търсене тласка нагоре ценовите равнища. Не е без значение и влиянието на отложеното потребление в хода на кризисните месеци, когато разходите на домакинствата бяха фокусирани най-вече върху стоките от първа необходимост. Комбинацията от тези два фактора означават, че част от ръста на цените, който наблюдаваме днес е своеобразна „отложена инфлация“.

В средносрочен план обаче най-важният фактор е повишеното парично предлагане. Кризата подтикна правителствата в Европа масово да „развържат кесиите“ – но това означаваше многократно по-високи бюджетни дефицити, финансирани на практика неограничено с новосъздадени пари от ЕЦБ. Отделно започва и подкрепата за нови публични разходи  чрез плановете за възстановяване, които отново ще се финансират с нов дълг на международните пазари. Това неизбежно води до ръст на потребителските цени като отложен, вторичен ефект. Сходно въздействие имат и мерките за повишаване на доходите стартирали и представени като временни и антикризисни от предходното правителство, сега изглежда всички партии в синхрон предлагат различни увеличения за сметка на осигурителните фондове и държавния бюджет. Доколкото следкризисният период ще е белязан от големи публични разходи за възстановяване на икономиките, този фактор най-вероятно ще тласка нагоре и потребителските цени.

Негативните последствия от ускорения ръст на цените са повече от очевидни – те изяждат паричните спестявания, свиват покупателната способност и препятстват способността на предприемачите да планират дългосрочно.