„Някой се беше пошегувал, че политиците ще се явяват вече не на поправителна, а на ликвидационна сесия тази година, тъй като няколко пъти не успяват да вземат един и същи изпит. Демокрацията е процес на учене, надеждата е, че все пак дотук са извлечени някакви поуки от неуспехите“. Това заяви политологът Даниел Смилов.
Като основен неуспех той изтъкна опита да бъде съставено Правителство на малцинството с едва 65 депутата, които да встъпват на плаващи мнозинства, т.е. разчитащи на всички партии.
„Надявам се тази идея, разчитаща на малцинствен кабинет на плаващите мнозинства да не бъде пренасяна в следващия Парламент, защото резултатът едва ли ще бъде позитивен“.
По думите на Смилов, фактор, който ще вдигне избирателната активност, е съвпадането на президентските и парламентарните избори. Съвпадението би дало шанс за повишаване интереса на избирателите към изборния процес.
„Ако се разчита само на това обаче, никак няма да е достатъчно и затова партиите трябва внимателно да се замислят за посланията си. Вина имат всички – и новите партии на промяната, че не успяха да съставят Правителство, експериментирайки с неработеща формула на властта. Старите партии пък също понасят отговорност, защото са се капсулирали и разчитат другите да се провалят, за да се върнат те. Това е измамно, защото, ако някой друг се е провалил, това не означава, че ще се влюбят в теб и ще гласуват с ентусиазъм“.
Смилов бе категоричен, че ако партиите нямат силни кандидати, това ще повлияе на парламентарния им резултат.
"С гласовете на БСП можеше и трябваше да бъде създадено Правителство, но това не се случи. В спектъра на промяната е важно как партиите ще си прочетат уроците от 46 Парламент. Всички чакаме с интерес да видим какъв ще бъде новия проект на Кирил Петков, който има потенциал да вдигне всички лодки на промяната като създаде ентусиазъм, но и обратното – да раздроби партиите, като ги постави в състояние на конкуренция“.
Петков и Василев + „Демократичн България“, която в момента е във възходяща тенденция, може да промени подреждането на първите три партии.
„Такава формация би стояла доста силно и би привлекла гласове. Има и вариант ГЕРБ да бъде първа партия, но би било доста трудно да се върне на власт, защото ги няма партньорите“, подчерта Смилов.
Цялото интервю – от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...