„Някой се беше пошегувал, че политиците ще се явяват вече не на поправителна, а на ликвидационна сесия тази година, тъй като няколко пъти не успяват да вземат един и същи изпит. Демокрацията е процес на учене, надеждата е, че все пак дотук са извлечени някакви поуки от неуспехите“. Това заяви политологът Даниел Смилов.
Като основен неуспех той изтъкна опита да бъде съставено Правителство на малцинството с едва 65 депутата, които да встъпват на плаващи мнозинства, т.е. разчитащи на всички партии.
„Надявам се тази идея, разчитаща на малцинствен кабинет на плаващите мнозинства да не бъде пренасяна в следващия Парламент, защото резултатът едва ли ще бъде позитивен“.
По думите на Смилов, фактор, който ще вдигне избирателната активност, е съвпадането на президентските и парламентарните избори. Съвпадението би дало шанс за повишаване интереса на избирателите към изборния процес.
„Ако се разчита само на това обаче, никак няма да е достатъчно и затова партиите трябва внимателно да се замислят за посланията си. Вина имат всички – и новите партии на промяната, че не успяха да съставят Правителство, експериментирайки с неработеща формула на властта. Старите партии пък също понасят отговорност, защото са се капсулирали и разчитат другите да се провалят, за да се върнат те. Това е измамно, защото, ако някой друг се е провалил, това не означава, че ще се влюбят в теб и ще гласуват с ентусиазъм“.
Смилов бе категоричен, че ако партиите нямат силни кандидати, това ще повлияе на парламентарния им резултат.
"С гласовете на БСП можеше и трябваше да бъде създадено Правителство, но това не се случи. В спектъра на промяната е важно как партиите ще си прочетат уроците от 46 Парламент. Всички чакаме с интерес да видим какъв ще бъде новия проект на Кирил Петков, който има потенциал да вдигне всички лодки на промяната като създаде ентусиазъм, но и обратното – да раздроби партиите, като ги постави в състояние на конкуренция“.
Петков и Василев + „Демократичн България“, която в момента е във възходяща тенденция, може да промени подреждането на първите три партии.
„Такава формация би стояла доста силно и би привлекла гласове. Има и вариант ГЕРБ да бъде първа партия, но би било доста трудно да се върне на власт, защото ги няма партньорите“, подчерта Смилов.
Цялото интервю – от звуковия файл:
Управляващата коалиция изглежда стабилна, поне досега не е имало някакъв по-сериозен трус, каза в предаването "Точно днес" политологът доц. Иво Инджов . "Създаде се усещането, че такъв е възможен, заради постановката в бюджета за пенсиите, че няма да растат с швейцарското правило. След силна критика от страна на БСП и на опозицията това бе..
„Съдейки по проекта на бюджет за 2025 година и прогнозата, която е дадена до 2028 година, очевидно е, че икономиката, демографската система, участието ни в ЕС, са с големи проблеми. Тоест – България е в хиперкриза. И проблемите не са толкова в бюджета, колкото в икономиката, в нашите връзки с други европейски страни. Тъй като..
Съвместната кампания е между МБАЛ - Пазарджик и общината, а инициатор е д-р Димитър Бакалов, заместник-началник на Спешното отделение. " Тази кампания се роди от идеята да успеем да предоставим медицинска помощ в малките населени места, особено за хората, които са трудно подвижни. Получих пълна подкрепа от директора на болницата д-р Красимир..
Спешни законови реформи, по-голям контрол от страна на държавата и право на коопериране на малките производители. За това настояват членовете на Българската аграрна камара, която пое ангажимент да опише нелоялните търговски практики по цялата верига на доставки. "Като Аграрна камара този проблем го поставяме от миналата година и тогава, по..
Според предложения проектобюджет за 2025 година и финансовия план за следващите три години България влиза в дългова спирала, смята преподавателят по икономика и финанси проф. Красимир Петров. Дълговете ще достигнат през тази година 60 млрд. лева, догодина 70 млрд. лв, следват 80 млрд и след това 87 млрд. лева. България затъва в бясна скорост в..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно