„Политическите формации вече знаят каква е цената на това да се провалят още един път. И ако през юли те опитаха да се направят, че българските граждани ще им простят пореден път, сега това е невъзможно. Има много ясен знак, който българските избиратели дадоха първо с това, че отказаха да отидат до избирателните банки и да припознаят някой, който да ги представя, и второ, че изхвърлиха партиите на промяната, с едно изключение, от първите няколко позиции или от Парламента" Това подчерта политологът Христо Панчугов.
По думите му, цената за поредния провал вече заплашва директно съществуването на самите формации оттук нататък, а това е много силен двигател за създаване на Правителство.
„Това, което обаче продължава много да ми липсва, е големият разказ за целта на едно потенциално бъдещо Правителство. Имаше заявка, че този път няма да се говори за постове, а за задачите пред управлението на България. Шест месеца по-късно никой не успя да формира задачите, за да имаме и ясен план какво предстои след три предизборни кампании и два Парламента само в рамките на тази година".
По думите на Панчугов, изборите казват какво е съотношението на силите в българското общество и кои са представителите на определени групи. Това три поредни пъти е било осъществявано успешно, но липсва лидерството, формулировката на визии за промяна на обществени нагласи. "Виждаме окопна вълна, игра на покер и желание да се управляват обществените нагласи, вместо да се доведат до мястото, откъдето бихме започнали промяната на политическата система."
Панчугов подчерта още, че в историята на преговорите компромисът е най-лошото възможно решение на един конфликт. Най-вече защото никой не е удовлетворен накрая. Компромис може да се прави с това кой ще е кандидат за министър, кандидат за премиер. Но компромисите са вследствие на консенсус за общите цели, за инструментите, с които тези цели ще бъдат постигнати.
"Преди да говорим за компромиси, които да крепят парламентарно мнозинство, трябва да говорим за целите, които ще го обединяват. Най-голямото разочарование за мен е, че след 6 месеца продължаваме да не сме наясно с подобен консенсус, а говорим за математика – може ли да се направи Правителство, а не защо трябва да направим Правителство.
Разминаването между партиите е ценностно. Когато ПП прави кабинет с БСП, сигурни ли са че мислят по един и същи начин по темата за малцинствата, за Истанбулската конвенция, ваксините, където имаше много противоречиви послания в левицата и се оказа, че Корнелия Нинова се е ваксинирала тайно.."
Панчугов бе категоричен, че преструктурирането в патриотичното пространство всъщност е състояние на разпад. Той припомни, че първоначално сформираните партии в това пространство са имали много по-висок резултат. "Оттук нататък обаче от тези партии ще зависи бъдещето на ПП. А дали ще бъдат отново приети инструментално на приемлива цена или ще бъдат изолирани, предстои да видим".
Балотажът на 21 ноември ще покаже какво е разделението на българското общество и дали има нова разделителна линия, подчерта още Христо Панчугов.
Интервю – звуковия файл:
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..