Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рестартирай Европа: 2022 г. - Европейска година на младежта

Европейската комисия прие предложението на председателя на Съвета 2022-ра година да бъде обявена за Европейска година на младежта. 

Европа се нуждае от ангажираността и участието на всички млади хора, за да изгради по-добро бъдеще, и същевременно се стреми да им предостави повече и по-добри възможности за бъдещето. С Европейската година на младежта ЕК заедно с ЕП и държавите членки се стреми да подкрепи поколението, което пожертва най-много по време на пандемията, като им даде нови надежди и увереност в бъдещето.

В речта си за състоянието на ЕС председателят Урсула фон дер Лайен подчерта: "Ако искаме да оформим облика на нашия Съюз по тяхно подобие, младите хора трябва да могат да оформят бъдещето  на Европа. Душата и обликът на нашия Съюз трябва да са им близки. Ето защо ще предложим 2022 година да се стане година на европейската младеж". 

ЕС готви нова програма - АЛМА, за подпомагане и финансиране на младежите. Допълнителни средства са предвидени и по програма „Еразъм+“, каза евродепутатът Асим Адемов: "Към програмата "Еразъм+" са определени допълнително 35 милиона евро, от които 5 милиона евро ще бъдат предназначени за Европейската година на младежта. Предстои ни една интересна година и трябва да събудим интереса на младежите и да се възползват от възможностите, които им предоставяме." 

В Конференцията за бъдещето на Европа участваха и младежи от България. С какво дебатът може да е полезен за младите хора, коментира една от тях - Силяна Божилова

"Тази година фокусът ще бъде върху младите хора. Даде се гласност на техните идеи посредством платформа, чрез която всеки млад човек можеше да даде своята идея за реформи и модернизиране на отношението към младите хора и интеграцията им след КОВИД. После тези идеи бяха широко обсъдени, за да се отсеят най-добрите. Все повече се чува гласът на младите хора за тяхното собствено бъдеще в Европа. Ползите ще бъдат прилагане на нови добри, интересни практики, дошли от самите млади хора. Българските младежи биха били полезни на своите европейски "колеги" с идеи, които биха били от полза за всички".    

Интересът към инструментите, насочени към младежите, тепърва ще расте, смята още Силяна Божилова: "Това, което беше много положително и смятам, че в следващите години ще се развива, е, че се доставя достъп през мобилно приложение и то ще се развива много повече. Дигитализацията дори и на практиките в ЕП и отношението на ЕК към младите хора ще ги ориентира все повече към потребителите на тези нови програми и услуги". 

Елена Пъневска, която също e присъствала на дебата за бъдещето на Европа, допълни, че сред целите е гражданите наистина да работят за ЕС, като даде пример: "Една от дамите, представителка на европейските граждани от Италия, заяви, че те не искат просто да участват на едни такива пленарни сесии, в които да кажат по 1-2 изречения по конкретни важни точки от живота на европейските граждани. А искат наистина това да се случи, наистина да се работи за по-добра демокрация, за това, което абсолютно всеки един от нас иска. В отговор евродепутатите заявиха, че тепърва ще се провеждат отделни срещи с отделните панели. Това ще се случи през декември с панел 1 и панел 2 - по-силна икономика, социална справедливост, образование и цифрова трансформация.  

Ползите за българските младежи от този дебат ще бъдат много, посочи още Елена Пъневска: "Младите хора наистина трябва да се интересуват от това, което се случва на европейско ниво. Дали ще става дума за по-силна икономика, за цифрова трансформация, за европейска демокрация, за принципи на правовата държава (ето една тема, която истински вълнува нашата държава), изменението на климата - това са наистина много важни теми, които засягат всеки един от нас. И можем да се борим собственоръчно това да се случи". 

И двете млади българки са убедени, че българските младежи също могат да са полезни на своите връстници от ЕС. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03