Повече от 20 години се реформираме. Първо се разделихме на НКЖИ и БДЖ, после БДЖ се раздроби на Пътническо и Товарно. Нашият синдикат винаги е бил против това разделяне, тъй като ефективността се губи.
Това заяви пред Радио Пловдив председателят на Синдиката на железничарите в България към КНСБ Петър Бунев.
Той посочи, че с влизането на страната ни в Европейския съюз на железниците е наложена нова реалност.
Заради либерализацията на пазара е наложено правилото инфраструктурата да е отделена от превозвачите. После е въведено изискването пътническата услуга да бъде разделена от товарната.
Така че, ние 20 години се реформираме в една посока, която не знам да има някакъв обрат на Европейската комисия по тази тема, подчерта представителят на железничарския синдикат.
Има бизнес логика в обявеното от министерството обединяване на дружествата в системата на БДЖ в едно, смята Петър Бунев.
Но ако ще се прави реформа, трябва да се обединят инфраструктурата и БДЖ - Пътническо и Товарно. Те обаче трябва да бъдат самостоятелни юридически лица, за да бъдат спазени изискванията на Брюксел. Бунев обясни, че Европейският съюз е поставил репери към какво трябва да се стремим. Развитието на железницата е заложено в Европа.
Радвам че, че това става държавен приоритет, защото досега не беше, коментира председателят на Синдиката на железничарите. По думите му, в българския План за възстановяване и развитие също са заложени доста средства за железопътния транспорт. Това ще даде качествено ниво на услугата, но това не може да стане за ден - два, посочи Бунев.
Превозът на товари и на пътници са два различни бизнеса.
Превозът на товари си е чист бизнес и там вече има над 14 превозвача.
Превозът на пътници не само в България, но в цяла Европа се субсидира. Държавата е длъжна да осигури минимално транспортно обслужване на своите граждани. Не на всяка линия е рентабилно да се пуска влак, затова държавата доплаща.
Там не се работи за печалба, за разлика от товарните превози.
Ще има ли скоро частни превозвачи на пътници в железниците?
От юни 2019 г. българският пазар за пътнически превози е либерализиран. Който иска и има възможност с вагони и локомотиви, може да дойде в България и да кандидатства за лиценз за превоз на пътници, но извън договора, който е с държавата.
Такива кандидати сега липсват и се предполага, че дългото време за пътуване и ниските скорости не привличат такива инвеститори.
Хоризонтална структура в БДЖ
Необходимо е звено, което да координира действията на жп операторите, смята Бунев. Той отбеляза, че по - умните вече са го измислили.
Аз съм в железниците от 1987 година. Има елементарни неща, които ще доведат до ефективност.
Когато са под една шапка, по - добре в семейството ще се разбираме, коментира синдикалистът.
Персоналът в БДЖ
Близо 3% е дефицитът на персонал в железниците и той се покрива с извънреден труд. Персоналът обаче застарява, средната възраст на работещите е 50 години.
В момента железницата се крепи на пенсионери, които работят. В различните звена те са между 10 и 20%. Но този буфер ще се стопи и вече няма да има откъде да се намерят кадри.
Професията стана непривлекателна и няма кандидати да се обучават за нея, предупреди председателят на Синдиката на железничарите в България.
Интервюто на Емил Костов с Петър Бунев е в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...