В САЩ Никола Тесла минава през много възходи и провали. След конфликта с Едисон, той получава предложение от инженери за обща компания, но нещата не тръгват добре.
Вместо да експериментират, колегите му предпочитат да печелят и залагат проект за дъгови лампи, а, вместо пари, предлагат му акции от компанията. Тесла се маха и месеци работи каквото има, „спи където намери и яде каквото намери“. Приятел обаче убеждава група инвеститори да го финансират и през 1887 се основава „Тесла къмпани арк лайт“. Е, пак не минава без дъгови лампи, той получава много поръчки за улично осветление - но работи за себе си. Скоро се разраства и наема офис на Пето авеню, до Едисон. Тесла вече е регистрирал 7 патента за уреди с променлив ток, но Едисон не се примирява с мисълта друг да развие света в посока, различна от неговата - и пламва тъй наречената „война на токовете“. В нея всичко е позволено, само да победиш - смята Едисон.
Той прави мощна черна кампания срещу променливия ток, с акцент, че е по-опасен за живота от постоянния. Тогава електрически кабели опасват улици и сгради, висят оголени, скъсани, мнозина наистина загиват. А Дж. Уестингхаус описва войната: „Едисон казваше, че постоянният ток е река, която тече мирно към морето, а променливия ток е порой, препускаш яростно над пропаст. Професор Харолд Браун обикаляше страната и на сцената убиваше коне и кучета, за да покаже колко е опасен“. Но точно Уестингхаус спасява Тесла. Той разбира, че променливият ток е революция в системата за пренасяне на електричество на дълги разстояния и му предлага сделка - 5 хиляди долара кеш, плюс акции от собствената му компания, плюс 2.50 долара на всяка продадена конска сила енергия.
Това богатство Тесла, пълен с нови изобретения, влага в нова лаборатория. Нищо, че войната на токовете продължава и Едисон включва дори страховития разказ какво точно се случва с Уйлям Кемлър, първият човек, умрял на електрическия стол в „мъки, по-лоши от обесването“. Столът е с променлив ток, разбира се. Междувременно обаче, най-после става и нещо хубаво, което скоро слага край поне на горещата фаза от войната на токовете.
Никола Тесла е странна птица, в сравнение с него, представите за ексцентричен учен са детска приказка. Той е висок 188 см., но тежи 64 кг. Очите му са светли, има големи ръце и „забележително големи палци“, което помага при изобретенията. Има феноменална памет, знае цели книги наизуст и говори 8 езика. Тесла е винаги чист, добре подстриган, облечен елегантно.
Жените са луди по него, но той нехае - не се жени, а и няма информация да е правил секс през живота си. Според него това занимание отнема от силата на мисълта и трябва да се избягва. „Не вярвам, че женени мъже са направили големи изобретения“ - казва. За сметка на жените, обича гълъби. Не само всяка вечер излиза да ги храни, но и е влюбен в гълъбицата, която идва на прозореца му. „Обичах този гълъб, както мъжът обича жената, а и той ме обичаше“ - казва Тесла.
Той живее в луксозни хотели и, след като поработи 10-12 часа през деня, вечеря точно в 8.10 в изискан ресторант, като задължително го обслужва главният сервитьор. Храни се и пие умерено, а през последните 10 години от живота си става вегетарианец. След вечеря отива да си доработи до към 3 сутринта. После ляга, но преди заспиване масажира по сто пъти всеки пръст на краката си. Твърди, че това стимулира мозъчните му клетки.
Тесла е обсебен от числото 3 - мие ръцете си три пъти, обикаля три пъти сградата, преди да влезе, живее в стаи на третия или 33-я етаж. Не понася бижута и украшения, с изключение на перли - но, кой знае защо, никога не говори с жените, които ги носят. Винаги изчислява обема на чашата за кафе или купата за супа, и брои крачките, които прави. Дразни го миризмата на камфор, не обича да се здрависва, да докосва коса или да му докосват косата, и не понася пълните хора. Но не само странности, но и загадки има около него.
След смъртта му ФБР изземва и засекретява всичките му документи. Нереализираните идеи на Тесла се свързват с възможностите за безжично предаване на енергия на огромни разстояния, с Тунгуския метеорит, със създаването на ефективен електромобил, с лъчевото оръжие. Но да се върнем към великите неща, които наистина прави.
През 1893 Уестингхаус, в конкуренция с Едисон, печели конкурс да освети Чикагското изложение, като предлага оферта от половин милион долара по-малко. Може да си го позволи, защото системата на Тесла е много по-ефективна и евтина. Тесла монтира 12 агрегата за променлив ток и когато президент Кливланд открива изложението, светват едновременно 100 000 лампи с нажежаема жичка. „Градът на светлината“ изпълва с възторг всички и оттам нататък 80 на сто от електрическите устройства, поръчвани в САЩ, са с променлив ток. Така идва и следващата голяма поръчка, свързана с детската мечта на Тесла да впрегне Ниагарския водопад. За целта има световен конкурс и жури, начело с лорд Келвин. Той е против променливия ток, но изложението променя мнението му, така че зарязва правилата и направо поръчва проекта на Уестингхаус. Съоръжението е сложно и работата се точи 5 години, независимо, че проектът е финансиран от Морган, Астор, Ротшийлд и Вандербилт.
През 1896 токът потича към трамвайната компания в Бъфало, а вестник „Ниагара фолс“ пише: „Завъртането на превключвателя в голямата централа в Ниагара затвори верига, която накара реката да тече нагоре.“ Съоръжението се разширява, токът стига до Ню Йорк и казват, че в онзи момент дори системите на Едисон се преобразуват за променлив ток. После Тесла се отдава на изследователска работа по високочестотното електричество, радио-разпространението и други фантастични проекти. Повечето не се реализират - прекалено скъпи са заради мащабите, в които изобретателят мисли и които обхващат цялото земно кълбо.
До смъртта си през 1943, на 86, Никола Тесла минава през още много възходи и падения, постепенно потъва в изолация и идеите му все повече се възприемат като налудничави. Два дни след като умира в стая 3327 на хотел „Ню-Йоркър“, намира го камериерката, която пренебрегва последните му думи, отправени към света чрез картонче на вратата: „Не безпокойте!“
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
„ Завръщане към корените“ е темата на кръглата маса , която ще се състои от 18:00 ч. в Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ - Раковски. Тя се организира по повод навършване на 350 години от кончината на българските католически архиепископи Петър Богдан и Петър Парчевич, и епископ Филип Станиславов , както и 400 години от основаването..
Мащабна изложба на един от най-големите български живописци – Калина Тасева представя Градска художествена галерия –Пловдив в Зала „2019“. Инициативата се осъществява със съдействието на Васил Илиев от Варна, който е ревностен колекционер на именитата авторка и от 20 години събира нейни кавалетни творби. Колекционерът притежава най-голямата..
Премиера на пиесата „Арт“ от Ясмина Реза представя Драматичен театър Пловдив. Режисьор на спектакъла е Живко Гущеров, сценографията и костюмите са на Мария Колева, а композитор е Явор Карагитлиев. Предизвикващата на пръв поглед смях пиеса поставя под въпрос същността на човешките взаимоотношения между трима приятели, чиято..
Общинският институт "Старинен Пловдив" приключи работата по втория етап на реставрацията на сграфитото "Захари Зограф" на Димитър Киров на ул. "Съборна" 39 в Пловдив. Реставрацията е съобразена с международните професионални стандарти в областта и цели максималното запазване на автентичността и целостта на творбата. Всички дейности са..
С голяма ретроспективна изложба в Градската художествена галерия Пловдив отбелязва 80 години от рождението на художника Таню Митев – 1944-2020 г. Експозицията е озаглавена "Пътят на искреността" и се осъществява по инициатива на близките на твореца, който има собствен почерк и място в артистичната история на Пловдив и България...