Доц. Ангел Джамбов с лекция за градската среда и здравето

На 31 май, от 16 часа, доц. Ангел Джамбов, част от екипа на катедрата по хигиена в Медицински университет – Пловдив, онлайн и в зала „Компас“ на ПУ, ще представи лекцията си „Мястото на ГИС в изследване влиянието на градската среда върху човешкото здраве“. Лекцията е в рамките на цикъл публични лекции „Европейска политика и практика в науката, технологиите и иновациите“. Във Фейсбук страницата на събитието е публикуван линк за онлайн присътвие на лекцията в случай, че сте възпрепятствани да посетите събитието.  

В лекцията ще бъдат засегнати три основни елемента от изследването, изобщо, на влиянието на градската среда върху човешкия организъм и общественото здраве, като цяло. Началото ще бъде свързано с представянето на една обща теоретична рамка на това как различните елементи на градската среда и съчетаното им влияние, оформят както индивидуалното здраве на човек, така и колективното, общественото здраве. Механизмите, които протичат на ниво общност във връзка със средата на живот, до някаква степен се различават, в сравнение с механизмите, които са на индивидуално ниво. Основните фактори, върху които ще се акцентира са замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване, като увреждащи здравето фактори. Ще бъде обърнато внимание и на протективните фактори, като контакт с градската природа, градските зелени, сини пространства т.е зелени площи и водни пространства. Както и на начина, по който тези фактори съчетано, оказват влияние върху здравето. 

В последните години са публикувани доста подробни данни, както за механизмите, по които тези фактори оформят нашето здраве в най-общ смисъл, за конкретната стойност на социално-икономическата тежест върху обществото, така и включително по-лесни за възприемане измерения като броя смъртни случай или броя заболеваемост, които могат да се свържат с неспазването на научно обоснованите норми за тези фактори на средата. Ще бъдат разгледани и някои по-малко изследвани, но не по-малко значими фактори като хранителната среда, в която съществува човек или храната, до която човек има физически достъп- заведения за хранене, магазини. Броят на тези места, от които могат да бъдат закупени хранителни стоки, съответно полезни и вредни храни. Тъй като човешкото поведение, до голяма степен, зависи от физическата среда, която го предразполага към един или друг вид поведение. 

Това се случва както при избора на хранителни продукти, така и в пешеходното поведение. Например средата, в която живеем, нейната естетика, свързаността на уличната инфраструктура, включително дори и ниво на конфигурация и геометрия на уличната мрежа. Това предопределя до голяма степен маршрутите, по които човек би поел и дали би предпочел да се придвижва пеша или да използва автомобил. Когаво всички тези неща, дори и да изглеждат доста тривиални на индивидуално ниво, когато те се насложат на популационно ниво и влияят на десетки или стотици хиляди души живеещи в дадено населено място, общата тежест върху обществото или съответно протективен ефект /спестените смъртни случаи или случаи на заболеваемост/, те стават доста съществени. Това са ефектите, които много трудно могат да бъдат наблюдавани на индивидуално ниво, тъй като изискват сложни методики и статистически анализи за разкриване на взаимовръзките. Когато се погледне върху общата картина, всъщност се оказва, че имат доста съществен принос.

Някои от тези въздействия са доста стряскащи, като атмосферното замърсяване. Може да се каже, че около 12 % от общата, глобална, смъртност се дължи на различни видове замърсители. В световен мащаб замърсяването се подрежда, става дума за годишни статистики, на 4-то място от всички фактори, които допринасят за смъртност. Единствено хипертонията, тютюнопушенето, нездравословното хранене предшестват атмосферното замърсяване. Последната такава статистика е от 2019-та година. 

У нас, атмосферното замърсяване се нарежда на 7-мо място сред факторите причиняващи заболеваемост или смъртност. По отношение на Пловдив и данните за фините прахови частици, средногодишните норми на Европейския съюз са спазени. Нормативите, които са залегнали в европейското национално законодателство, обаче, взимат предвид и доколко постижими са тези стойности, т.е претеглят както здравните ефекти, така и реално за икономиките и обществата, дали могат да бъдат достигнати тези стойности. 

Стойностите, по отношение на фините прахови частици, на СЗО са значително по-ниски. Те бяха ревизирани в края на 2021-ва година и намалени наполовина. Например, ако за фини прахови частици средногодишната норма, като концентрация съгласно законодателството, е 25 микрограма на кубичен метър, съгласно най-новите препоръки на СЗО, за да бъдат сведени до минимум или елиминирани потенциалните рискове е 5 микрограма на кубичен метър. Това означава 5 пъти по-ниски стойности.

По отношение на шумовото замърсяване, отново има статистика, която е на ниво градове. В нея първите десетина града на Европа, които се подреждат на първите места по шумово замърсяване, са български градове. Пловдив е най-шумово замърсеният град в Европа, на базата на официалната статистика по изготвените шумови карти, които Европейският съюз изисква от всеки голям град с население над сто хиляди души. Над 99 % от населението на Пловдив е изложено на над 55 децибела, целодневни нива на шума, които се счита, че повишават в известна степен риска от сърдечно-съдови заболявания.  

Доц. Ангел Джамбов гостува в предаването „Вход свободен“.

Чуйте още, в прикачения файл.