Ботев ни каза: Народът ни е в люлката на своето бъдеще

„Венците и цветята, които ще бъдат поднесени пред паметника на  Христо Ботев, може би ще бъдат най-скромният и най-истински израз на народното преклонение и почит към делото на  всички тези, които отдадоха младостта си, силите си и дори  живота си, за да я има майка България на този ветровит кръстопът, въпреки превратностите на времето". Това каза Ася Николова - директор на Националния музей "Христо Ботев" - Калофер. 

По думите й, всеки един от нас в Деня на Ботев трябва да чуе звука на собствената си камбана, била тя малка или голяма,  и да се попита поне за секунда какво прави самият той за собствената си родина.  Думите на Ботев  "Работете, братя, работете, сега му е времето"  трябва да приемаме като опит да си зададем въпроса дали добре вършим своята работа, както са ни завещали предците, за да допринесем и ние с нещо за Родината. 

"Само отделният човек не може да свърши нищо, но когато сме единни, можем да вършим чудеса. Това са доказали предците ни!"

Николова заяви още, че днес сме много далече от онази епоха, за да могат младите да осъзнаят защо жертвоготовността е била водещата  идея  в живота на тези хора. Ботев е бил само на 28 години, когато е написал най-огнените си статии, гениалните си стихотворения и  е изпратил писма, които и до днес могат да ни разтърсят. А съвременните млади хора на 28 години сега едва встъпват в живота си.  Тази отдалеченост във времето трудно може да обясни "необяснимия Ботев", но само гениите се раждат такива, бе категорична Николова. 

"Съвременните млади хора обаче търсят своите корени. През залите на музея през последните дни преминават най-малките ученици на България, които все още не могат да разберат защо тези хора са загинали, но самият дух на музеите вероятно ще ги направи по-различни и когато дойдат отново като големи хора, отново ще потърсят това преживяване,  което ще ги направи по-различни, ще потърсят знанието, защото Духът е това, което владее това свято място .  Духът не може да ни остави равнодушни, когато застанем пред скромната витрина, пазеща единствените останали от Ботев лични вещи - джобния му часовник и писалищните му вещи."

Николова подчерта още, че възпитанието започва от семейството, от книгите и преминава през училището, читалището, музеите на България, в които работят хора, които отдават не само труда си, но и част от духа си. "Паметта е тази, която ни кара да вървим напред. Това, което вече изживяваме, то се е случило, но на друг етап. Нека си вземем поуки и да не забравяме казаното от Ботев: "Българският народ не е  в гроба на преминалото си, а в люлката на своето бъдеще."  И именно това бъдеще - младите хора, имат шанса да залюлеят в люлката в правилната или в неправилната посока. Изборът е техен, но отговорността за това е на по-възрастните. Когато преминеш през светите места на България, променяш и своя делник."

Чуйте повече от звуковия файл: