Семинарът „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“ събра в Пловдив български журналисти и учени. Целта на срещата е да постави основата на дългосрочно сътрудничество между академичната общност и медиите за проверка на факти с цел успешно противопоставяне на дезинформацията и фалшивите новини. Очаква се скоро да се обобщят база данни и национален регистър, където са имената на учени, готови да сътрудничат на медиите у нас, както и платформа за проверка на фактите.
След пандемията дойде войната в Украйна и поредицата от фалшиви видео и текст, разпространявани лавинообразно в социалните медии. Как да правим своя проверка, какво е важно да ни сигнализира, че се сблъскваме с фейкнюз, коментира срещата.
Инфодемията най- общо ни казва: "Внимание - дезинформация, опасна за вашето здраве!" Според изследване на Центъра за противодействие на дигиталната омраза във Вашингтон само 12 души са отговорни за близо 2/3 от антиваксърското съдържание. У нас за жалост т. нар. нетен индекс на доверие в социалните мрежи е много висок, сиреч българите от всички европейци най-много вярваме на интернет новините, част от тях чиста сензация и фалш.
Стоянка Пастърмова от Стопански факултет на Тракийски университет смята, че сблъскването с фалшиви новини е благодарение и на жълтите медии.
Милена Илиева от Пловдивския университет е сред инициаторите на проекта и смята, че това е нова идея за България, дошла от научната и медийната общност.
В музейна галерия „Димитър Георгиев“ – Пловдив се събраха учени от Тракийския университет, Пловдивския университет и Медицинския университет-Пловдив. Тук бяха и журналисти от Пловдив и София, заедно поспорихме как се прави обективна проверка на фактите.
Проектът стартира през октомври м. г. и се финансира по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Организациите, които работят заедно са: Асоциацията на европейските журналисти – България; Factcheck.bg; Тракийският университет; Центърът по растителна системна биология и биотехнология; Асоциация за кариерно развитие и обучение. Организаторите са убедени, че актуалността на проблема за дезинформацията е световен и познаването на механизмите за проверка на фактите е от решаващо значение за обективната журналистика в борбата срещу негативните и пагубни явления в обществата.
Все по-голямо е раздробяването на парламента и все повече антисистемни партии влизат в НС, коментира в предаването "Ден след ден" политологът Георги Киряков . Затова е много важно т.нар. системни партии да бъдат на ниво, за да преодолеят различията си и да създадат някакво нормално мнозинство и управление. "Има какво да се решава и да се..
За решенията в политически план, на честността, технологията и организацията на вота разговаряме с изборния експерт Стоил Цицелков. Защо се случиха в последния момент „залповите“ искания за замени на членове на СИК? Защото го позволяваме. Такива са изборните ни правила и закони. Може да бъде сменен всеки, дори председател. Става дума за „едни..
„Очакването беше за една по-ниска избирателна активност, но тя се повиши и е малко по-висока е от миналите избори. Опитът за масирано кпуване на гласове повиши изибрателната активност, това е главната причина. Другата причина е, че хората решиха да дадат своя принос за съставяне на правителство“, това заяви в интервю за предаването „Ден след..
Възможно е да бъде съставено правителство от четири партии след тези резултати и убедителната победа на ГЕРБ. Това заяви в програма "Точно днес" на Радио Пловдив политологът Иво Инджов. Според него обаче не бива да се изключва и вариантът отново да отидем на избори догодина. По думите му шансовете за съставяне на редовно правителство нарастват и..
При над 93 % обработени протоколи 9 формации влизат в 51-то НС, сочат данните на ЦИК. Р езултатите от този вот почти повтарят тези от юнските избори, с изключение на разцеплавето на ДПС, коментира пред Радио Пловдив бившият депутат от ПП-ДБ Росен Костурков . Според него влизането на "Величие" или "Меч" в парламента не е много сигурно, но..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно