Всичко започва преди 5 седмици с едно видео, на Стоян Стоянов, публикувано във Фейсбук. Много неща са свършени, към днешна дата и още много очакват вниманието на доброволците, будни пловдивчани, които се организират чрез фейсбук групата „Да спасим Младежкия хълм в Пловдив“. Чрез тази фейсбук група освен, че може да се свържете с тях, може да изпращате и сигнали за нередности.
„Много е важно хората да подават сигнали, за да може не само ние като доброволци да помогнем, но и за да можем да сезираме Общината и нейните структури, и да предотвратим инциденти. Освен това, още преди да стартираме масовата акция по почистване, направихме една кръгла маса, събрахме мнения от граждани, какво да се направи и какво да се възстанови. Много е важно, първо да се чуе гледната точка на гражданите и след това да влезем, и да възстановим“, казва Любомир Чакъров, част от доброволческата инициатива.
Общинско предприятие „Паркове и градини“ подпомага доброволците. Тази събота и неделя, на 6-ти и 7-ми август, точно в 8 сутринта, стартира поредният етап от доброволната акция. Сборният пункт е на бариерата на входа на основната, централна, алея. Става дума за бариерата откъм жп линията, до квартал „Христо Смирненски“.
"Забравеният парк" на Младежкия хълм е наше много старо историческо и културно наследство. Той е строен през 1949-та година, от бившата комунистическа система, изцяло с бригадирски труд. Тогава се е провеждало и бригадирското движение в България, и нещата са се случили изцяло с младежки труд. След това, част от парка е останала недовършена. Има алеи, които са останали недовършени, нямат настилка, нямат паваж, но са очертани с бордюри. По-голямат част от него е прекрасен каменен монумент, който е не по-различен от това, което имаме като строеж на Бунарджика. Много години наред, това нещо е оставено абсолютно безстопанствено, превзето от природата. Ровейки в тръните, листата, почвата, под почвата, с много разкопаване се оказа, че намираме парка в идеално състояние. Той е каменен, зидовете са здрави, стълбищата са прекрасни. Само трябва да се извади на повърхността и ние се заехме с тази задача“, разказва Стоян Стоянов.
За някои от доброволците, тен сe хваща най-добре на Младежки хълм. Любомир Чакъров споделя този ентусиазъм. Всъщност, според него, най-важното нещо, което е било свършено е да се покаже, че когато гражданите искат на променят средата, в която живеят не трябва да чакат някой друг да го направи. Те трябва сами да се заемат с това и да дадат добър, личен, пример.
„Затова и моето участие в тази акция беше, че видяхме Стоян, който има огромното желание да направи нещо и го подкрепихме. Той казва тежък физически труд, ние му казваме почивка, защото като ни видят и ни питат откъде имате този прекрасен тен, на кое море сте били, ние казваме на Младежки хълм. Това, което се случи до момента е, че почистихме две незаконни сметища с пластмасови бутилки на самия Младежки хълм, възстановени бяха спирките, които бяха надраскани с графити, неприлични знаци и други подобни. Единият кантон беше възстановен, изцяло с доброволчески труд и изцяло за сметка на доброволците. Вече получихме и първата идея как би изглеждала спирка „Снежанка“. Тя ще бъде изрисувана от по-големите, след което дечица ще оцветят по контурите, които са изрисувани. Близо два километна и нещо алеи, вече, са почистени“, допълва Любомир Чакъров.
Още за инициативата и предстоящите дейности, Стоян Стоянов и Любомир Чакъров разказват в предаването „Вход свободен“.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...