Той пристигна в авиобаза Граф Игнатиево, където с тържествена церемония бе отбелязана 110-та годишнина от първия полет с български самолет в небето на България, осъществен от летеца Симеон Петров.
По стечение на обстоятелствата и по ред политическо – конюнктурни причини, неговото име десетилетия е било оставено в забвение и се знае малко за делото му като основоположник на българската бойна авиация, завоювала уважението на великите сили през годините, добави днешният командващ на ВВС.
Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе. Останал от рано сирак и поел грижата за семейството си – майка и други по-малки брат и сестра, въпреки това през 1912 г. той успешно завършва летателната школа в Париж. Там той завързва ценни контакти, които по-късно ще окажат неоценима услуга за българската авиация.
По време на обучението си Симеон Петров предлага и придружен от командира на школата Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция. Също така, след внезапна авария на двигателя при друг полет, благодарение на летателното си майсторство, българинът отбелязва и първото дотогава успешно кацане с угаснал мотор, без да се разбие.
Това е единственият случай в историята авиацията дотогава, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа. Заради този подвиг във Франция отпечатват възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Симеон Петров разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Луи Блерио.
Младият летец участва в двете Балкански войни, а след това и в Първата световна война.
След поражението на страната и съгласно жестоките условия на Ньойския мирен договор, през 1919 г. той е уволнен от служба, а наред с другите тежки контрибуции, България е лишена от бойна авиация. Всички налични самолети са конфискувани от победителите, като допълнително е трябвало да бъдат унищожени и всички летища.
Тук на помощ идват приятелските контакти на Симеон Петров по време на обучението му в Париж, чийто френски колеги са се издигнали на високи отговорни длъжности. Така, след неговото настоятелно застъпничество е спасено и запазено основното тогава за България летище Божурище.
Въпреки че е принудително „приземен“, находчивият български „Ас“ не унива, а се заема с различни предприемачески дейности. Отново благодарение на френските си контакти, започва внос и търговия с велосипеди и спортни стоки. С печалбата от тази бизнес, през 1924 г. Симеон Петров основава първата звукозаписна компания „Симонавия“ (идва от каламбура Симеон-Авиатора). Първоначално внася плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България под марката „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София, предшественик на БНР.
Малко известен факт е, че така славният български летец става и символичен основател на „Балкантон“, тъй като през 1947 година неговата звукозаписна компания е национализирана и с това име се преражда в следващите десетилетия. Като оценка за деловите му качества, властите след Девети септември го назначават да я управлява.
Симеон Петров умира през 1950 г. на 61 години. Погребан е в тесен семеен кръг и след това името му е забулено в забвение, чак до наши дни.
За тържеството в негова чест днес в Авиобаза „Граф Игнатиево“ пристигнаха висши военни, ветерани и потомците на Симеон Петров.
Преподавателят във Военна академия „Г. С. Раковски“ Димитър Недялков ще говори за делото на основоположника на родната авиация, след което ще бъде излъчен филм, посветен на бележития български пилот.
Представен бе един от изтребителите МиГ-29, на чийто вертикален стабилизатор е изрисуван неговият лик.
„Ще пазим българското небе и суверенитетът на България въпреки всички трудности, докато дишаме и ни има!“, заяви в словото си командващия ВВС генерал-майор Димитър Петров.
Трябва да свикнем с паричната реформа – приемането ни в еврозоната, с по-ниските номинали на разполагаемия доход. Това обаче не променя нещата. Това е доходът, който сме заработили. Икономистите не успяха да успокоят хората, да им създадат усещането, че по-добре е за в бъдеще доходите, реалната им оценка за труда, да се състезава..
" Всяка държава в ЕС сама трябва да определи размерът на екотаксите си за битовите уреди. Тази таксата е определена от държавата и е различна за различните видове продукти, като най-голяма е тя за електроуредите за битово потребление" – заяви в интервю за Радио Пловдив Димитър Белелиев – председател на Българската асоциация за електротехника..
Проблемът със застаряването на населението става все по-сериозен. Затова подобен тип разкрития за къщи, в които се настаняват стари хора и не са хосписи, а върху живеещите се издевателства, трябва да ни накара да направим спешни регулаторни промени. Тези изменения обаче би следвало да са смислени, за да доведат до по-добро и по-качествено..
Младите лекари и студентите по медицина, които организираха националните протести "Бъдеще в България", не са доволни от предложените промени на управляващите по повод исканията им за достойно заплащане, по-добри условия на труд и повече възможности за специализации. Това съобщи в програма "Точно днес" Василена Димитрова, студент по медицина в..
Въпреки че в Пловдивския регион има най-много лечебни заведения – 71, и тук не достига медицински персонал. Това съобщи в интервю за Радио Пловдив Татяна Славкова, главен секретар на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Тя обясни, че например медицинските сестри в болничната помощ в Пловдивска област са 3251, 606 в..