Екип на Националния център за геопространствени изследвания и технологии при Софийския университет "Св. Климент Охридски" под ръководството на доц. д-р Стелиян Димитров направи теренно изследване и подробно картографиране на територията, засегната от наводнението при селата Каравелово и Богдан, в община Карлово. Основната причина за бедствието е интензивният валеж във водосборите на реките над двете села. По данни от метеорологични модели става въпрос за 180-200 литра литра на квадратен метър, съобщиха от висшето училище.
"Това не е просто наводнение, а е дебрисен поток с висока скорост и разнообразен състав - дървесни материали, каменни отломки и по-фини наноси, които значително са увеличили разрушителната сила на вълната. Вълната е имала различен характер в двете села. Така например в село Богдан тя е била по-директна, с по-голяма ударна сила, но поради характера на релефа и разположението на селото, е засегнала по-малка част от урбанизираната територия. Водното количество при Каравелово е било значително повече, засегната е по-голяма част от урбанизираната територия, но вълната се е "разляла" непосредствено преди селото, което е отнело от ударната й сила. Има допълнителни фактори, допринесли за бедствието, които се дължат както на особеностите на местната география, така и на морфологията на речните легла", поясняват учените от СУ.
Те отбелязват, че водосборите са значителни, склоновете дълги и предполагат формирането на сериозен повърхностен отток, който вследствие на интензивния валеж е формирал значителна вълна с висока скорост и разрушителна сила. Изследването на изображенията показва, че немалка част от тях са цели дървета, основно черен бор, изтръгнати директно с корените, което говори, че те не са продукт на дърводобив.
Залесяване в неустойчиви терени, с черен бор, също има вероятен принос - основната скала е гранит, върху който почвите са податливи на ерозионни процеси. През следващата седмица предстои ново картографиране на наводнените села, първо от Слатина, след това Богдан и Каравелово. До месец ще има анализ на данните и заключение, което ще бъде публикувано в картите на заплаха и риск от наводнения в България.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..
Предимно облачно
Облачно