Според него независимо от тава какво говорят политиците и тогава и сега, икономическият подем не се дължи на някаква специфична стопанска политика, а на световната конюнктура и ние не сме изключение. Тогава цените на селскостопарските продукти, и в частност на житото, нарастват на международните пазари, а голяма част от българите произвеждат жито и доходите им също растат.
"Въпреки това за драстично забогатяване на може да си говори, ние просто бягаме заедно с останалите, но сме в задната част на групата".
Проф. Пенчев подчерта, че в онези години не е имало голяма икономическа пречка от васалнотото ни положение спрямо Турция, даже напротив- ползвали сме големите и пазари.
Той припомни историята с национализацията на компанията на "Източните железници", непосредствено преди обявяването на Независимостта. Компанията е била добре организирана, с малък и добре организиран, неполитизиран персонал. Когато става БДЖ и много често вече се случват политически назначения, тя става неефективна и започва да тежи на бюджета. Това, че става българска и национална звучи много гордо, но в икономичиеки смисъл не са съвсем така нещата.
По думите му икономическа независимост няма. Хората стават богати благодарение на икономическата им свързаност. Ако някой се стреми към тотална независимост и само към собствените си интереси се стига до нещо, което виждаме твърде близо до границите ни.
Трябва да се внимава с употребата и злоупотребата на тези думи. Независимостта е повече празник на политиците, които се самовъзвеличават в известна степен.
За миналото си ние знаем много повече имена на политици, отколкото на предприемачи,много повече имена на военни, отколкото на учени, а според мен по- добре би било обратното, казва професорът.
По отношение на тезата, че само икономическа мощ дава и политическа независимост проф. Пенчев коментира " не икономическа мощ е необходима, а стопански просперитет, който да засегне всеки български гражданин и да му даде възможност да реализира мечтите си. Икономическа мощ ми звучи много милитаристично, особено в днешния ден"
Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.
Компаниите в България успешно се адаптират към новия модел в автомобилната индустрията. Започват да произвеждат нови продукти. Освен това у нас се създава софтуера и самата конструкция на най-модерните електромотори и инвертори за тях. Това коментира Любомир Станиславов, който е изпълнителен директор на Автомотив клъстер България, във връзка с..
Богомил Николов от организацията „Активни потребители“ коментира в програма "Ден след ден" обявения в Хърватия клиентски бойкот, заради високи цени, разпространяващ се и в съседните страни и затихналия, поне засега, сблъсък между мобилните оператори и Комисията за защита на потребителите у нас . Според него потребителските бойкоти имат дълга история..
Бюджетът на държавата представя политики и споровете по него е нормално да са остри, по- ползотворния разговор би бил за конкрекретните приоритети, по които ще се работи. Но може би заради това, че така по- лесно дебатът стига до гражданите, фокусъте е колко е дупката в хазната, коментаръте на професорът по макроикономика от ПУ Станимир Кабаиванов...
Oбщина Пловдив трябва да плати от бюджета допълнително 6,8 млн лева , ако иска да има работеща електронна система в градския транспорт. Това разкри Илия Гатев от групата на БСП за България на общинската сесия, като цитира доклад на зам.- кмета Ерол Садъков за системата за управление на градския транспорт и договора с "Тикси", която трябва..
Синдикат "Образование" предлага на МОН да дадат още няколко дни към междусрочната ваканция, за да се пребори грипната епидемия. "На практика вече сме в национална грипна епидемия, след като половината области обявиха такава. На места, както и в Пловдив, децата учат онлайн. Ако учителят е болен или 30% от учениците са болни, за какво качество на..