Според него независимо от тава какво говорят политиците и тогава и сега, икономическият подем не се дължи на някаква специфична стопанска политика, а на световната конюнктура и ние не сме изключение. Тогава цените на селскостопарските продукти, и в частност на житото, нарастват на международните пазари, а голяма част от българите произвеждат жито и доходите им също растат.
"Въпреки това за драстично забогатяване на може да си говори, ние просто бягаме заедно с останалите, но сме в задната част на групата".
Проф. Пенчев подчерта, че в онези години не е имало голяма икономическа пречка от васалнотото ни положение спрямо Турция, даже напротив- ползвали сме големите и пазари.
Той припомни историята с национализацията на компанията на "Източните железници", непосредствено преди обявяването на Независимостта. Компанията е била добре организирана, с малък и добре организиран, неполитизиран персонал. Когато става БДЖ и много често вече се случват политически назначения, тя става неефективна и започва да тежи на бюджета. Това, че става българска и национална звучи много гордо, но в икономичиеки смисъл не са съвсем така нещата.
По думите му икономическа независимост няма. Хората стават богати благодарение на икономическата им свързаност. Ако някой се стреми към тотална независимост и само към собствените си интереси се стига до нещо, което виждаме твърде близо до границите ни.
Трябва да се внимава с употребата и злоупотребата на тези думи. Независимостта е повече празник на политиците, които се самовъзвеличават в известна степен.
За миналото си ние знаем много повече имена на политици, отколкото на предприемачи,много повече имена на военни, отколкото на учени, а според мен по- добре би било обратното, казва професорът.
По отношение на тезата, че само икономическа мощ дава и политическа независимост проф. Пенчев коментира " не икономическа мощ е необходима, а стопански просперитет, който да засегне всеки български гражданин и да му даде възможност да реализира мечтите си. Икономическа мощ ми звучи много милитаристично, особено в днешния ден"
Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.
На срещата на върха на Европейския съюз (ЕС) в Брюксел вероятно ще бъдат взети решения, свързани с увеличаване на бюджетите за отбрана на страните-членки и отпадане на процента за отбрана от брутния вътрешен продукт, като този процент да не бъде включван в бюджетния дефицит. Това заяви политологът и университетски преподавател доц. Милен Любенов..
Информационна среща в рамките на европейския проект DETOUR се провежда днес в Пловдив, в Дома на културата "Борис Христов". Проектът е финансиран по програма COSME на Европейския съюз и се изпълнява в четири държави – България, Италия, Турция и Гърция. Фокусът за България е развитието и популяризирането на туристически услуги по..
Програмата за саниране с 20 % самоучастие ще се реализира с пари от държавата, а не от Плана за възстановяване и устойчивост. Имаме възражения по моделите, по които се санират сгради в България. Една от основните критики е, че с парите на всички се облагодетелстват малка част от хората, посочи Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в..
Призиви за развиване на българската отбранителна промишленост като част от европейската дойдоха от правителството и след вчерашното заседание на Съвета по сигурността при премиера, Росен Желязков също предложи и призова да бъдат развити иновативният потенциал и способности на българската отбранителна промишленост. Според Тодор Воденов - председател..
Alpha Research публикува последното си проучване: "Здравеопазването – абсолютен приоритет на българските граждани в бюджет 2025. Според 65% държавата трябва да харчи толкова, колкото има, а не да задлъжнява" Социологът Боряна Димитрова каза в интервю за Радио Пловдив: Когато става дума за приоритети при българите, то става въпрос за тук и сега,..
Ясно
Разкъсана облачност