48.6% от българите биха предпочели да гласуват само с машини. 47.1% смесено с машини и хартиени бюлетини, а 4.3% са без мнение. Това сочат данните от експресно проучване на социологическа агенция "Алфа рисърч", направено специално за БНТ.
В интервю за Радио Пловдив социологът от агенцията Геновева Петрова посочи, че този резултат показва силна поляризация в общественото мнение. Тя подчерта още, че резултатът свидетелства, че избирателите са преодолели колебанията и притесненията си към машините в рамките на последната година и половина. "Това е важно, защото всъщност оборва аргументите на защитниците на смесеното гласуване, че хората не гласуват, защото се боят от машините".
Изводът, според социолога е, че няма връзка между избирателната активност и гласуването с машини. "Избирателите отговарят ясно, че не гласуват, защото няма партия, на която да гласуват доверие". Геновева Петрова коментира, че избирателната активност ще се повиши, когато партиите спрат да отблъскват избирателите с поведението си, такова каквото е и в настоящия парламент.
"Колкото па-млади са хората, толкова повече предпочитат машинното гласуване. Но и голяма част от по- възрастните избиратели, ако са имали притеснения от машините, вече са ги преодолели. Проучването показва и друга съотносимост - партиите и техните избиратели подкрепят начина на гласуване, който защитава партията, на която симпатизират".
Геновева Петрова подчерта, че ако доверието в изборния процес е разколебано, това не е заради начина на гласуване , а заради самите партии. "Партиите трябва да не рушат доверието в изборния процес".
Според нея , ако отново се стигне до смесено гласуване, трябва да има добре обучена изборна администрация, с каквато в момента държавата не разполага. "Ако изборната администрация е добре обучена, то проблеми с недействителните бюлетини няма да имаме".
В заключение социологът от "Алфа рисърч" подчерта, че смесеното гласуване няма да повиши избирателната активност, а поредните бързи промени в Избирателния кодекс ще доведат до още проблеми в изборния процес.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Облачно
Превалявания