„Срещата между Джо Байдън и Си Дзинпин показва, че всички големи въпроси на съвременността от стратегическата стабилност и ядреното оръжие до климата са били обсъдени. До преди инвазията на Русия всички тези въпроси се обсъждаха между Америка и Русия. Това изведнъж се промени“, коментира проф. Кънчев.
Той обясни, че срещата между двамата лидери е конструктивна, тъй като те са поставили на масата откровено това, което ги вълнува, без заобиколки, без да манипулират. Ясно очертана е и червената линия – Тайван.
„Външната политика и на двете страни сякаш е по-близка, отколкото външната политика, която провеждат руския и американския президент. По-рано се дискутираше само между американци и руснаци – да се отворят канали с военни. Сега това се говори с Китай, което е много важно за доверието между двете държави. Всичко това показва, че САЩ търси друг партньор и вече са го намерили в лицето на Китай. Нито САЩ, нито Китай имат намерение за военно съперничество помежду си. Тяхното съперничество е икономическо“, отбеляза проф. Кънчев.
Експертът по международна сигурност добави, че не бива да се подценява нито руската армия, нито Русия като глобална сила, въпреки че войната е хвърлила сериозна и дълбока сянка върху това.
„Победата, която беше извоювана в Херсон е много важна, но тя е само елемент от една битка, една война, която ще продължи вероятно още дълго време, тъй като Русия не е победена и не бива да си въобразяваме, че тя е победена. Във военно-технически план тази победа е по-важна, отколкото победата в Харков на 12-15 септември“, каза проф. Кънчев.
Според него е време българското правителство да покаже ясна про европейска линия и ясна съпричастност към това, което се случва в НАТО. Експертът разкритикува България за непоследователната си политика в тази тежка геополитическа обстановка.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...