Европейското недоверие към България е заради мигрантите

Проблемът с миграцията, който се преекспонира особено тази година за България и Румъния, се отрази много зле в страните членки. Не само в Нидерландия, където коалицията е много сложна, а и в други страни. 

Затова съществува някакво недоверие към двете балкански страни. От друга страна е естествено тези правителства да могат да отговарят на очакванията на гражданите на собствените си страни.

Така директорът на фондация „Европейски институт" Любов Панайотова коментира пред Радио Пловдив темата за отложеното членство на България в Шенген.

Виждаме голям наплив от мигранти. Законодателството в страните - членки не успява да върне в страните им тези, които не са получили убежище. Проблемите се акумулират, отбеляза Панайотова. 

Според нея въпросът е защо България досега не успя да влезе в Шенген, а чак след толкова години продължаваме да отлагаме влизането в това ключово за ЕС пространство.

Фактите и времето

Не трябва да смятаме, че като крием определение факти, ще става по - добре. Панйотова даде пример с икономическата криза отпреди десетина години с Гърция. Когато южната ни съседка криеше реалните факти с еврозоната, видя се докъде стигна и как пак трябваше да разчита на солидарността на целия Европейски съюз.

Що се отнася до излязлото в този момент международно журналистическо разследавне за стрелба по мигранти на българската граница, Любов Панайотова подчерта, че ако разследването е вярно, нашите власти и журналистите би следвало да се саомсезират и да го проучат. Това наврежда на нашата страна. Въпросът е и защо българските власите не дават достатъчно информация на собствените си журналисти.

Позициите на Нидерландия и Австрия 

Това не е личен проблем, в никакъв случай не е личен проблем, каза Любов Панайотова по повод създаващото се впечатление, че Нидерландия и Австрия имат едва ли не личен проблем с България. 

Но проблемът става наистина личен, когато фактите говорят, че имаме преминали 75 000 неотразени нелегални мигранти през страната ни, посочи тя.

България получи немалко средства, за да укрепи и охранява границата, която е граница на Европейския съюз, и да реформира определени звена. Получихме помощ от Фронтекс. И изведнъж се явява служебният министър с цялата тази нова информация, че нямаме уреди за нощно виждане, че нянаме това, че нямаме онова..  

Това е някакъв суперпарадокс! Това ли е готовността на България?, попита риторично Панайотова.

Трябва да разбираме и насторенията, които ние провокираме, смята директорката на фондация „Европейски институт". Според нея това са естествени реакции на гражданите на другите страни от ЕС, които задават въпроси в собствените си парламенти „Какво става?" 

Панайотова припомни, че току-що в центъра на Брюксел беше разрушен голям мигрантски лагер. Как французите да го обяснят това и кметът на Брюксел, примерно?

Българската позиция

В парламента трябваше да бъде напарвена поне заявка, че ще се работи за влизането на страната ни в Шенген. И това трябваше да бъде първото, по което да работят депутатите, смята директорът на фондация „Европейски институт".

Панайотова посоче, че в същото време Румъния е направила много - техният прокурор Лаура Кьовеши стана флагман на борбата с корупцията. 

Румъния направи чудеса в последните години с усилия не само за Шенген, а и за икономически бум на страната. 

За съжаление, румънците ще страдат заради нас, тъй като с тях вървим в пакет за Шенген, отбеляза Любов Панайотова.

Интервюто на Неда Велкова с Любов Панайотова е в звуковия файл.