Според него за да се адаптират по-лесно хората към връщането на работа е трябвало още вчера или предният ден да започнат да стават по-рано, вместо да поспиват до късно. Идеята е организмът ни да се адаптира към ранното ставане, което е и най-големият физиологичен стрес за него.
„Повечето хора не са го направили, вчера са се върнали от пътувания и днес трябва да станат, за да отидат на работа. Мисля, че тази работна седмица няма да бъде достатъчно активна. Даже бих казал, че ще протече тегаво, защото адаптацията на организма след една дълга почивка отнема 2-3 дни, което означава, че първата седмица почти е преминала.
Това, което човек може да направи е да става час – час и половина по-рано преди работа, за да може психиката му да сработи и пътувайки към работата си той да не спи, да може като отиде да е активен, да изпълнява задълженията си.
Това е седмицата с най-много грешки, които правим по време на работа и това е така, защото сме настроени на вълна почивка“, заяви д-р Герев.
Затова и той нарича първият работен ден след празниците денят на отрезвяването. По думите му дългата почивка вероятно ще засили песимистичните нагласи на българина, тъй като следващите празници са чак след 3 месеца. Други причини за песимизма на хората са икономическата и социалната ситуации. Според д-р Герев вероятността за възникване на стрес у песимистите е по-малка, отколкото при оптимистите. Причината е, че те нямат нереално високи очаквания и разминаваща се с тях действителност.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...