2
Над 11200 са вече жертвите на разрушителното земетресение в Турция и Сирия. Наблюдавахме ужасни кадри, как сгради се срутват като вафли.
Защо високи сгради падаха за секунди, а дебели стени се чупеха като вафли в Турция, заради което се стигна до толкова много жертви? При подобно мощно земетресение има ли шанс сградите у нас да останат цели?
Въпросите задаваме на доц. д-р Радан Иванов, ръководител на катедра „Сеизмологично инженерство“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география.
Най-простият отговор е - защото земтресението беше прекалено мощно. Но и при по-малък магнитут, една сграда тръгне ли да пада, то тя си пада в краен случай - казва Радан Иванов.
Какво е положението в България?
Все още тук са твърде малко сградите, проектирани да издържат зетресение, по-голямо от 30% от земното ускорение, и това е заложено само за строителството в последните трийсетина години.
За сравнение – най-силното ускорение от сегашното земетресение в Турция беше два пъти G (земното ускорение), тоест около 7 пъти повече, отколкото сградите в България са нормално проектирани да устоят!
По-старите сгради, издигнати през 50-те и 60-те години пък могат да устоят до най-много 20% от земното ускорение.
Панелните сгради са по-устойчиви при земтерсение, но при условие, че блокът поначало е построен качествено и после не са правени „вътрешни“ ремонти и произволни рекунструкции по него.
Може да се каже, че една добре проектирана и построена панелна сграда е доста устойчива на земетръс. Все пак има изследвания кои постройки от този тип как биха се държали в такава ситуация.
При санирането - занапред е важно много внимателно да се обследва вида на самата сграда и също – къде се намира. Защото не всички зони в страната са земетръсни. И чак след това, въз основа този анализ, да се пристъпва към саниране.
Една сграда, проектирана през последните 10 години би трябвало да е доста устойчива на силен земетръс.
Ако обаче има желание да се построи сграда, така проектирана че да устои на трус като последния в Турция – това вече в наши дни може да се направи. Но естествено ще струва много скъпо.
Разликата между тежките земетресения в Япония и Турция и пораженията им върху сградите на двете места се крие именно във високото качество на проектирането и изпълнението в Япония.
Четирима души получиха званието „Добър човек“ в рамките на 14-тата кампания „Пловдив – град на доброто“. Те бяха наградени от кмета Костадин Димитров на церемония в Заседателната зала на Община Пловдив. В категорията „ Добротворчество “ бе отличен Галин Видев за организираната от него акция „Дари предмет не за смет“ в помощ на болни..
Как подадената оставка на Кирил Петков като съпредседател на "Продължаваме промяната" и като депутат ще се отрази на процесите вътре в коалицията и на политическия живот в страната, коментира в програма "Точно днес" социологът доц. Алексей Пампоров. Според него това е доста закъсняла оставка, която Кирил Петков може би е трябвало да подаде още преди..
31 000 са официално регистрираните наркомани у нас – съобщи в интервю за Радио Пловдив психологът Мирослава Димитрова от Превантивно-информационния център към Общински съвет по наркотични вещества в Пловдив. Страната ни е на пето място по смъртност в Европа при злоупотреба с наркотици на хора под 25 години – изтъкна..
Поне засега лятото не носи успокоение по отношение на цените. Според икономиста Румен Гълъбинов това, което става в България в момента с цените на някои стоки, не е изолиран случай в сравнение с цяла Европа и различни други държави, също от Европейския съюз. Т.е. има както сезонни и външни фактори, така и натиск върху пазара на някои от масово..
Удачно ли е предложението на МОН за нов формат на изпитите по математика след седми клас , в който да се включат въпроси от предметите физика, химия и биология? Темата развълнува много от родителите, които си притесниха, че освен уроци по математика, децата им ще трябва да ходят и по тези предмети. До колко удачен е този вариант?..
Разкъсана облачност
Ясно