"Наблюдавам честа практика партиите да предлагат неща, които на теория звучат добре и галят ухото на избирателя, но когато се приложат, резултатът е плачевен", коментира Георги Ангелов, старши икономист от „Отворено общество“.
Като пример, той посочи намаляването на ДДС-то на хляба, което е трябвало да намали и цената му, още повече, че и цената на зърното е намаляла, както и цените на тока и на газа, но това не се е случило, и парите не са стигнали до крайния потребител.
"По-работещите мерки за овладяване на инфлацията са свързани с рестартирането на институциите, отговарящи за конкуренцията на пазара, за антимонополната дейност, като Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, които разполагат с огромни правомощия и могат да налагат глоби и да разследват. Това е най-бързият начин да се подейства на пазара - чрез съществуващите институции, вместо да се създават нови, които не е ясно как ще работят".
Ангелов бе категоричен, че трябва да се правят пълни анализи за състоянието на пазара, за да се види откъде идват проблемите и едва след това да се предложат мерки, които ефективно да адресират точния проблем, без да бъде създаван друг. Обект на анализ трябва да бъде ценообразуването на дребно, как се движат цените и как те са свързани с пазарните тенденции, но заедно с това е необходим и макроикономически поглед.
"За да има инфлация и да се поддържа инфлация на дребно, при положение че международните, енергийните цени вървят на долу, трябва да има финансов поток, който изкривява пазарните сигнали. Струва ми се, че този поток на пари идва от т.н. пари за компенсации за цената на тока, които плащаме в България и които се оказват твърде щедри. Предупреждавахме нееднократно, че не може едни и същи компенсации да се дават и на тези, които страдат от инфрацията, и на тези, които я създават. Оттам се получава един значителен поток на средства - в края на есента м.г. той беше по 1 млрд лв. на месец, които се вливат в икономиката, оттам - в банките, изкривяват паричната и монетарната система и захранват кредитната експанзия. Трябва да се фокусираме наистина по-добре към тези, които са засегнати, а не да се дават компенсации на телекомите и банките, които така или иначе, се справят добре в настоящата ситуация. Трябва да се затегнат паричните потоци, които изкривяват пазарните сигнали".
Ангелов подчерта още, че не трябва да се гледа едностранчиво само към проблемите, които създават търговците, тъй като такива съществуват и при производителите.
"Всички компоненти на веригата трябва да бъдат разгледани и не мисля, че проблемите ще бъдат решени с наредби за пределна цена "купувай" и съответно - "продавай", но една наредба може да осветли ценообразуването по веригата и да даде повече информация за цените "на едро", за цените на борсовите пазари по света и как те влияят у нас. Това ще създаде повече прозрачност на пазара у нас и потребителите ще могат по-добре да се ориентират откъде да купуват и как да очакват намаление на цените".
Ангелов обаче бе категоричен, че инфлацията ще продължи да пада, но трябва да се приложат мерки за ускоряването на процеса.
Чуйте повече от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...