Днес кръстът символизира необходимостта от усилие

"На човешкото е присъщо да бъде между правилния и сгрешения път, между доброто и злото. Ние не сме някакво историческо или съдбовно  изключение като общност, но все пак имаме някакви исторически травми и ги преживяваме исторически. Накъде се движим... много често се движим към миналото, защото искаме да го реорганизираме по начин, по който да го разберем по-добре, да го заличим, ако може, да свалим болката от травмите. До голяма степен това движение към миналото ни пречи да погледнем към настоящето и да го направим по начин, по който то по ни харесва. Историческият раздор се пренася и в настоящето и закрива визията за бъдещето". Това подчерта проф. Валери Стеванов - преподавател в СУ "Климент Охридски".

По думите му, кръстът днес символизира необходимостта от някакво усилие, от вграждане, от жертва, която да изкупи някакви  предишни злини.  "Знаем, че човечеството е паднало в Адам, но се е спасило чрез Христос. Това е много силен образ, защото ни насочва към дългата история на греховете и на сгрешените пътища и че е дошъл един момент в историята на човечеството, когато се е появил този модел - това ниво на трансгресия, т.н. на преодоляване на настоящето и на отваряне на пътя към бъдещето".

Кръстът ни казва, че е възможно едно спасено човечество, но за да бъде спасено, то трябва да научи уроците, които са му били преподадени.

 "Ние непрекъснато преподновяваме старозаветното "око за око, зъб за зъб", вместо  новозаветното, християнското "обичай ближния си". Това е големият урок, който е преподал на човечеството Божият син - да се преодолеят различията, омразата към другия и чуждия. Големият урок е как да приемеш и разпознаеш ближния".

Проф. Стефанов подчерта, че духовните дефицити днес идват от занемаряването на паметта, на грижата за себе си, от колективния отказ от споделен път. Това са нещата, които обезверяват човека, лишават го от надежда и пробив към някакъв друг живот.

 "Човечеството като общност, си е пожелало някакъв друг свят, но  непрекъснато затъва в блатата на ненавистта, на войната, тази страшна милитристична риторика и това отнема надеждата. А вярата се преживява чрез отдаване със сърцето на онова, което си пожелал и много често тя е онова, което прави другия свят.

Съвременният свят е такъв, че дава основания за съмнение, че имаме способност като национална общност да се измъкнем от клещите на житейските модели и на ценностите, които ни се препоръчват, за да станем нещо различно от общото повличане към модели, които са нови за човечеството и не му обещават нищо добро. Човекът е човек, когато държи на своята идентичност, когато може да отговори на въпроса "кой съм аз - мъж, жена"... Това са базисни неща и когато са на път да се разграждат, не зная по какъв път ще се устремим. Вероятно трябва да има някакво ново Разпятие и дано не се случи, за да се разчита на ново Възкресение, защото големият урок, който ни е даден чрез Разпятието е, че е именно чрез пренасянето на жертвата - това са дребните митове за първо умиращите, а после възкръсващите богове." 

По думите на проф. Валери Стефанов, "преподаден ни е урок на Страданието, след който се отваря пътят на Надеждата и ако  ние успеем да се приобщим към този фундаментален път и образ, завещан от преди 2000 години, може би ще имаме шанса да се спасим. 

 Интервюто - звуковия файл: