Докторът на историческите науки Видин Сукарев представи монографията „Пловдивската община и изграждането на градска и туристическа инфраструктура 1944 – 1990 г. Проучване върху институционалната, стопанската и всекидневната история на Пловдив“. Тя обхваща над 400 страници, 63 снимки и научно-справочен апарат от стотици заглавия и архивни единици.
В нея е представена панорама на града и обществото от т. нар. период на социализма през проследяването на политиките на общинското управление за градоустройственото развитие на Пловдив и превръщането му в туристическа дестинация. Отбелязани и коментирани са причини и последствия, успехи и провали, приемственост и прекъсване, както и много други дейности, допринесли за облика на съвременния Пловдив.
В интервю за предаването "Точно днес" той сподели, че Пловдив се осъзнава като туристически град в средата на 60- те година, но началото е още в 30-тте години, свързано със стопанския туризъм и международното изднание на мострения панаир. Преди това е най - вече свързан с разходките сред природата.
Д-р Сукарев подчерта, че управата на града в изследвания период е тоталитарна и недемократична. От една страна всичко е ставало по- лесно- оттчуждаването, самото строителство, но тук са и примерите за самозабрава и липса на граждански контрол.
Инфраструктурното развитие е следвало тенденцията за нарастване на града и увеличаващото се движение. В 70-те години Пловдив има само един мост за евтомобилно пресичане на Марица. В 80- те години се строи Бетонният мост и много бързо след това става ясно, че височината му не отговаря на изискванията, а е било ясно че ще се електрифицира линията София- Пловдив.
В книгата д-р Сукарев дава още примери за недалновидни решения, които водят до извода, че
градоустройственото развитие на Пловдив, от което сега всички изпитваме трудности, е объркано чрез вмешателството на т.нар "народна власт" в много- по -дброто решение на доказания урбанист Херман Янзен
Затова, с развитие по плановете, наследени от "зрелия соц", Пловдив сега е най- гъсто населеният град, с тесни улици, без възможности за извеждане на трафика навън, коментира изследователят.
Интервюто е в прикачения звуков файл.През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...