Докторът на историческите науки Видин Сукарев представи монографията „Пловдивската община и изграждането на градска и туристическа инфраструктура 1944 – 1990 г. Проучване върху институционалната, стопанската и всекидневната история на Пловдив“. Тя обхваща над 400 страници, 63 снимки и научно-справочен апарат от стотици заглавия и архивни единици.
В нея е представена панорама на града и обществото от т. нар. период на социализма през проследяването на политиките на общинското управление за градоустройственото развитие на Пловдив и превръщането му в туристическа дестинация. Отбелязани и коментирани са причини и последствия, успехи и провали, приемственост и прекъсване, както и много други дейности, допринесли за облика на съвременния Пловдив.
В интервю за предаването "Точно днес" той сподели, че Пловдив се осъзнава като туристически град в средата на 60- те година, но началото е още в 30-тте години, свързано със стопанския туризъм и международното изднание на мострения панаир. Преди това е най - вече свързан с разходките сред природата.
Д-р Сукарев подчерта, че управата на града в изследвания период е тоталитарна и недемократична. От една страна всичко е ставало по- лесно- оттчуждаването, самото строителство, но тук са и примерите за самозабрава и липса на граждански контрол.
Инфраструктурното развитие е следвало тенденцията за нарастване на града и увеличаващото се движение. В 70-те години Пловдив има само един мост за евтомобилно пресичане на Марица. В 80- те години се строи Бетонният мост и много бързо след това става ясно, че височината му не отговаря на изискванията, а е било ясно че ще се електрифицира линията София- Пловдив.
В книгата д-р Сукарев дава още примери за недалновидни решения, които водят до извода, че
градоустройственото развитие на Пловдив, от което сега всички изпитваме трудности, е объркано чрез вмешателството на т.нар "народна власт" в много- по -дброто решение на доказания урбанист Херман Янзен
Затова, с развитие по плановете, наследени от "зрелия соц", Пловдив сега е най- гъсто населеният град, с тесни улици, без възможности за извеждане на трафика навън, коментира изследователят.
Интервюто е в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...