Докторът на историческите науки Видин Сукарев представи монографията „Пловдивската община и изграждането на градска и туристическа инфраструктура 1944 – 1990 г. Проучване върху институционалната, стопанската и всекидневната история на Пловдив“. Тя обхваща над 400 страници, 63 снимки и научно-справочен апарат от стотици заглавия и архивни единици.
В нея е представена панорама на града и обществото от т. нар. период на социализма през проследяването на политиките на общинското управление за градоустройственото развитие на Пловдив и превръщането му в туристическа дестинация. Отбелязани и коментирани са причини и последствия, успехи и провали, приемственост и прекъсване, както и много други дейности, допринесли за облика на съвременния Пловдив.
В интервю за предаването "Точно днес" той сподели, че Пловдив се осъзнава като туристически град в средата на 60- те година, но началото е още в 30-тте години, свързано със стопанския туризъм и международното изднание на мострения панаир. Преди това е най - вече свързан с разходките сред природата.
Д-р Сукарев подчерта, че управата на града в изследвания период е тоталитарна и недемократична. От една страна всичко е ставало по- лесно- оттчуждаването, самото строителство, но тук са и примерите за самозабрава и липса на граждански контрол.
Инфраструктурното развитие е следвало тенденцията за нарастване на града и увеличаващото се движение. В 70-те години Пловдив има само един мост за евтомобилно пресичане на Марица. В 80- те години се строи Бетонният мост и много бързо след това става ясно, че височината му не отговаря на изискванията, а е било ясно че ще се електрифицира линията София- Пловдив.
В книгата д-р Сукарев дава още примери за недалновидни решения, които водят до извода, че
градоустройственото развитие на Пловдив, от което сега всички изпитваме трудности, е объркано чрез вмешателството на т.нар "народна власт" в много- по -дброто решение на доказания урбанист Херман Янзен
Затова, с развитие по плановете, наследени от "зрелия соц", Пловдив сега е най- гъсто населеният град, с тесни улици, без възможности за извеждане на трафика навън, коментира изследователят.
Интервюто е в прикачения звуков файл.
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Братската могила е комлекс, който смятам, че трябва да се развива като туристическа дестинация. Това е важно не само за район „Западен“, но и за целия град, поради няколко причини. Самата архитектура, вдъхновена от тракийските могили и архитект Шинков. Разбира се и скулптурите на световноизвестния творец Любомир Далчев. Това каза в..
Сградата на Областното събрание на Източна Румелия на площад „Съединение“ в Пловдив е една от най-познатите и известни постройки в града. Тя е важна историческа реликва, свързана със Съединението на България и играе ключова роля в събитията от 6 септември 1885 година, когато Княжество България и Източна Румелия се обединяват в една държава. В нея..
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
Разкъсана облачност