Докторът на историческите науки Видин Сукарев представи монографията „Пловдивската община и изграждането на градска и туристическа инфраструктура 1944 – 1990 г. Проучване върху институционалната, стопанската и всекидневната история на Пловдив“. Тя обхваща над 400 страници, 63 снимки и научно-справочен апарат от стотици заглавия и архивни единици.
В нея е представена панорама на града и обществото от т. нар. период на социализма през проследяването на политиките на общинското управление за градоустройственото развитие на Пловдив и превръщането му в туристическа дестинация. Отбелязани и коментирани са причини и последствия, успехи и провали, приемственост и прекъсване, както и много други дейности, допринесли за облика на съвременния Пловдив.
В интервю за предаването "Точно днес" той сподели, че Пловдив се осъзнава като туристически град в средата на 60- те година, но началото е още в 30-тте години, свързано със стопанския туризъм и международното изднание на мострения панаир. Преди това е най - вече свързан с разходките сред природата.
Д-р Сукарев подчерта, че управата на града в изследвания период е тоталитарна и недемократична. От една страна всичко е ставало по- лесно- оттчуждаването, самото строителство, но тук са и примерите за самозабрава и липса на граждански контрол.
Инфраструктурното развитие е следвало тенденцията за нарастване на града и увеличаващото се движение. В 70-те години Пловдив има само един мост за евтомобилно пресичане на Марица. В 80- те години се строи Бетонният мост и много бързо след това става ясно, че височината му не отговаря на изискванията, а е било ясно че ще се електрифицира линията София- Пловдив.
В книгата д-р Сукарев дава още примери за недалновидни решения, които водят до извода, че
градоустройственото развитие на Пловдив, от което сега всички изпитваме трудности, е объркано чрез вмешателството на т.нар "народна власт" в много- по -дброто решение на доказания урбанист Херман Янзен
Затова, с развитие по плановете, наследени от "зрелия соц", Пловдив сега е най- гъсто населеният град, с тесни улици, без възможности за извеждане на трафика навън, коментира изследователят.
Интервюто е в прикачения звуков файл.
На 10 ноември в Пазарджик ще е премиерата на книгата „Родопската теснолинейка“. Това е книга-енциклопедия, която в 364 цветни страници събира повече от век история, разкази и снимки, посветени на единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България по маршрута Септември–Добринище. В интервю за програма "Ден след ден" Кристиян Ваклинов..
Проектобюджетът за 2026 година е определен от бизнеса като опасен и нереалистичен. Според заместник-председателя на Асоциацията на индустриалния капитал и социолог Кънчо Стойчев държавата върви към свръхдефицит и критично равнище на задлъжнялост, а цената ще бъде платена от българските данъкоплатци. В интервю за Радио Пловдив Стойчев заяви, че..
Намалява увереността на българите както за за личните им финанси, така иза икономиката на държавата през следващата година, динамично расте прогнозата за повишаване на цените - това са част от изводите на проучване, направено от агенция "Мяра" през месец октомври. Разбира се, в този тип данни винаги се оглежда и инерционният скептицизъм, като цяло..
Председателят на БТПП Цветан Симеонов определи като неприемлив подходът на управляващите, които оставиха само ден на работодателите да дадат становища по бюджета, а в същото време ги използват като параван в Тристранния съвет. "При новите условия, с тези съкрани срокове по всяка вероятност ще гласуваме против бюджета. Имаме горчив опит с това, че пак..
Огнян Тодоров, председател на Сдружение "Български музеи" и директор на Природонаучния музей в Пловдив, коментира в програма "Точно днес" очакваното финансиране от бюджета за 2026 г. и състоянието на музейния сектор. Той подчерта сериозния дисбаланс в заплащането между секторите "Образование" и "Култура", като заплатите на музейните работници са..
Облачно
Дъжд
Значителна облачност с дъжд
Превалявания