"Сезонът тръгна много добре. Пътуванията във вътрешността на страната са свързани с културен и приключенски туризъм и са добре в трендовете в края на април и началото на май, независимо от лошото време. Въпросът е в предлагането, в начина, по който го правим. Туризмът във вътрешността на страната, насочен към чуждестранния пазар, се развива устойчиво без много участие на държавата, за разлика от този - в курортите, който винаги е разчитал на държавна подкрепа с всички възможни средства. Считам, че има диспропорция в отношението и вниманието към тези различни видове предлагане". Това подчерта членът на УС на Българска асоциация за алтернативен туризъм и председател на Сдружението на планинските водачи Любомир Попйорданов.
По думите му, в момента върви интересна рекламна кампания свързана с вътрешния туризъм. Като цяло обаче, вътрешният туризъм извън курортите не се подкрепя, като реклама от държавата. Подкрепят се само курортите и някои големи интересни дестинации.
"По отношение на продукта във вътрешността на страната, той е работа на тези, които го предлагат, защото държавата не може да се намесва много в създаването на продукта, но трябва да участва в моделирането на процеса".
Йорданов бе категоричен, че за развитието на туризма и по-специално - на алтернативния туризъм, е необходима дискусия на широка основа. "Тя трябва да ни каже къде искаме да виждаме България, какъв продукт да създаваме, защото нашите съседи непрекъснато се движат напред."
Стратегията за развитие на туризма съществува от 2017 г., а оттогава са се променили много неща. Ковид промени нагласите за пътуване. Стратегията е остаряла. Много неща трябва да бъдат променени и в Закона за туризма.
"Дискусията за пейзажа, ландшафта е важна. Българският туризъм е виновен за деградацията на този ресурс. Предприемачите трябва да бъдат събудени да участват във взимането на решения. Тези решения не са само в Закона за туризма, а в ЗУТ, Закона за Черноморското крайбрежие. Трябва да бъде поставен край на застрояването на крайбрежието. Създават се нови легла, но те не могат да бъдат обслужени и това дърпа продукта надолу".
Туризмът, свързан с виното, се развива прекрасно в страната. "Това е най-качествената, най-издържаната и съществената част от туристическото предлагане. Добре се развива туризмът, свързан с планинско колоездене, туровете на коне. Всички тези направления обаче имат нужда от доработване, от маркиране на трасетата и др. Много важно е състоянието на хижите. А достъпността до селата продължава да бъде много голям проблем. Трябва да се развива транспортната достъпност до планинските села, за да могат те да имат динамика на развитие и да се почувстват част от България".
Като добра тенденция, Попйорданов посочи богатия на събития Културен календар на планинските села в България.
Интервюто - звуковия файл:
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно