Според него от всичките промени в Конституцията до този момент обикновеният човек е разбрал само за промяната на националния празник. А по-същественото е какви са промените в съдебната система.
"Но ние, понеже не ги разбираме тия работи, си казваме: "Абе да правят там, каквото искат. Магистрати - нисши, висши, съдии, прокурори, да се делят както си искат. Обаче не ни пипайте 3 март, ние не си го даваме. Това е едно настроение в населението, което е свързано с необясними за мен чувства отпреди 150 години на признателност, на преклонение пред нашите освободители. Е не са ли достатъчно време тези 150 години малко да поизправим глава и стига вече сме се навеждали и сме се влачили на колене пред нашите освободители, които са в известен смисъл и поробители. Това го казват и нашите възрожденци - от Георги Раковски, през Ботев, Левски и Захари Стоянов", изтъкна Вешим.
По думите му казаното от президента Румен Радев, че това е опит да се изтрие 3 март и е покушение срещу историята и идеалите на българските възрожденци, не е вярно.
"Той може да се изказва по въпроса за самолети, но нека не пипа в историята! Защото датата 3 март всъщност е един мирен договор между две воюващи империи, в нея няма нищо българско и това не е идеалът на нашите възрожденци. И ако говорим за този идеал "Чиста и свята република", както го е формулирал Васил Левски кратко и ясно, това няма нищо общо с руската окупация веднага след Освобождението. Знаете какви борби се водят след Съединението за една самостоятелна и независима българска държава, която отива до 22 септември 1905 година, когато наистина ставаме независима държава. Така че има и други дати, които биха могли да бъдат национален празник", подчерта сатирикът.
Той посочи, че политиците също имат голяма вина към българския народ. По думите му има една грешка в този проект за Конституцията, защото политиците изведнъж вкарват този дебат за националния празник, без поне малко да подготвят хората.
"Когато бяха на власт, управляващите от "Продължаваме промяната" и "Демократична България" дадоха пример, как най-малко ги интересува културата. Спомнете си какъв човек сложиха за министър на културата - "просто Наско". Това беше едно момче, хванато от улицата, който не разбра почти година, какво министерство управлява и всички му се смееха. И не звучи убедително, когато управляващата коалиция ПП ДБ е дала пример какво е вашето отношение към културата ни обяснява, че денят на българската култура трябва да бъде национален празник. Не звучи убедително и като се види кои са културните хора в парламента - членовете на Комисията по култура и медии. Вежди Рашидов, Тошко Йорданов, певецът Стоян Михалев, спортен журналист. Кажете ми един човек от тях, на който българският народ може да има доверие?", запита риторично Вешим.
Според него обаче министърът на културата Кръстю Кръстев е добър избор, но трябва да му се дадат сто дни, тъй като вероятно се запознава със спецификата на работата.
Главният редактор на "Стършел" призна, че в България нещата стават трудно и мъчително.
"Същото беше с махането на петолъчката от Партийния дом, с махането на мавзолея на Георги Димитров, с паметника на Съветската армия, на който не му е там мястото и ще бъде махнат, но трябва да минем по най-трудния български път, с тоягите солта и парите за да осъзнаем тази работа. В един момент, в който се води война, Русия е агресор, не само към Украйна, тя заплашва целия ЕС, в прав текст руски депутат и зам.-председател на руската "Дума" казва, как ще превземат България, след като се справят с Украйна. И в тоя момент да викаме: "Не си даваме братушките". Ама ние вече не сме братушки, те са ни обявили за врагове, а не ние", заключи Михаил Вешим.
Цялото интервю с Михаил Вешим можете да чуете в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...