Поводът за разговора с него са промените в Наказателния кодекс и в Закона за защита от домашното насилие и извънредното заседание на Парламента за гласуването им.
"До голяма степен усещането, което се създава за засилена криминогенна обстановка е свързано и с приложението на наказателния закон - органите, които са призвани да разследват, квалифицират, повдигат обвинения, да ги поддържат пред властта, особено в последните години имат доста инструменти в тази посока и като че ли не е лошо да поискаме от тях да бъдат малко по-настойчиви в упражняване на тези си правомощия", коментира Славов.
Според него фактите на непълноценно разследване и поддържане на обвинението, които провокираха законодателните промени, имат малко по-дълбока основа.
"Има една много неприятна тенденция на регионализация и оттам на капсулиране на системи като правораздавателната, МВР, различни изпълнителни агенции, които имат местни структури. Една реорганизация и феодализация. Между другото това беше една от причините за промени в Конституцията - ограничаване на мандатите на кметовете. Забелязва се, че този тип дела, когато са извършени от определена категория извършители, които имат доста силни позиции на местно ниво, биват удобно преквалифицирани в по-леки деяния, около тях не се вдига особено медиен шум и използвайки жаргона на тези среди, биват смачкани. По отношение на предложенията, които в момента вървят, доста важно и действително допринасящо за развитието на правото, предложение е това за криминализацията на унизителното отношение - действия, които не са насочени толкова към физическата цялост и интегритет на лицето, а към унижаването на неговото достойнство и крайното му злепоставяне в социума, в който живее, неговото дамгосване. Нещо, което е празнота в нашето законодателство и си заслужава да бъде обсъдено преодоляването на тази празнина", подчерта директорът на "Прозрачност без граници".
По думите му всичко това е резултат от една трайна практика на Съда по правата на човека в рамките на чиито решения, България е осъждана като държава за липсата на защита в тази посока. Той определи това предложение за промени в НК като навременно и мотивирано.
Славов допълни, че очакването, че чрез наказателна репресия ще се постигне нещо, е наивно, защото криминогенните фактори са много, като дори става въпрос за неща, които са функция на възпитанието, контрола, ценностната система и на цялостното функциониране на държавата. Според него не е възможно да съществува една система, която да функционира по-добре от сбора от останалите системи.
"Виждате, че дори тонът, който се създава в рамките на политическото управление на държавата, е такъв, че води до правен цинизъм. Не е възможно управлението на държавата да е извън правото и да почива на нихилизма, и да очакваме от гражданите да спазват дори закона за движение по пътищата, който е прагматичен закон и пази нашето здраве и живот на пътя", категоричен е юристът.
Той смята, че теоретично е възможно промените да бъдат приети в един ден и на второ четене, ако няма спор върху текстовете.
Още за предлаганите промени - в интервюто на Веселина Пеева с изпълнителния директор на "Прозрачност без граници".
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..