Първи резултати и основни дейности по проект: „Персонализирано изследване за първична превенция на рака чрез участие на гражданите и дигитално активирана социална иновация“ (4P-CAN), ще представи екип от България и Румъния в заседателната зала на Ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Инициативата е в рамките на двудневна работна среща, в която участват учени от Румъния, Северна Македония, Черна гора и Молдова.
Проектът е финансиран по програма Хоризонт на Европейския съюз, а партньор от страна на Пловдивски университет е Центърът за върхови постижения „Жан Моне“.
Координатор на проекта и президент на румънската организация ИНОМЕД (INOMED) е д-р Мариус Жеанта, а проф. д-р Иван Чалъков, ръководител на Център за върхови постижения „Жан Моне“ е координатор на проекта от страна на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Участниците в 4P-CAN вярват, че предотвратяването на рака е съвместно усилие на граждани, професионалисти и лица, които вземат убедени решения, чрез свободен достъп до публични данни. В продължение на четири години те ще разкриват риска от рак на национално, общностно и индивидуално ниво. Следвайки препоръките на Европейския кодекс срещу рака и при съчетаване на изследванията за прилагане, социалните и поведенчески науки и авангардните технологии, 4P-CAN се явява пионер в персонализираните инструменти за превенция на рака чрез съвместно създадени знания и живи лаборатории, обясняват от екипа по проекта.
По думите им мисията на 4P-CAN е да се справи с основните модифицируеми рискови фактори за рак, включително тютюнопушене, консумация на алкохол, липса на физическа активност, наднормено тегло, предотвратими инфекции и замърсяване на околната среда и въздуха, включително с приземен радон. Чрез разбиране на пречките пред прилагането на политиката и индивидуалното придържане към здравословно поведение, 4P-CAN ще подобри дейностите за първична превенция и ще намали неравенствата в страните от Източна Европа, смятат учените.
Проектът се изпълнява в сътрудничество на 17 организации от 11 страни, сред които балкански държави и членки на ЕС.
Пред радио Пловдив проф. Чалъков подчерта, че проектът е уникален за Източна Европа на фона на отчетливите негативни тенденции те да изостават от останалите държави в областта на превенцията на рака. "Проектът цели по иновативен начин със значително европейско финансиране да промени ситуацията, като изследвайки поведението на общностите, отказват да водят целесъобразно здравно поведение. Изследват се и начините, по които може да се влияе на това поведение".
По думите на д-р Мариус Жеанта, проектът очертава факторите, влияещи на поведението на хората в контекста на заболяването. Проблемът е характерен за всички страни, но източноевропейците се разболяват много по-често от гражданите на останалите държави. Интересно е да се знае, защо факторите, влияещи върху заболяването, се пренебрегват от тях.
В ядрото на иновативния подход, който се прилага, е използването на "живи лаборатории" - област Пловдив и област в Румъния с център Плоещ, които в рамките на проекта ще бъдат изследвани и в тях ще бъдат тествани нови подходи в търсене на решения за промяна поведението на общностите в тези населени места, уточни д-р Джеанта.
Проф. Чалъков подчерта още, че след въвеждането на задължителната ваксина против Хепатит Б през 1992 г., случаите на рак на черния дроб намаляват драстично. "За съжаление, покритието с ваксини също намалява под 90% и се отчита ръст на онкозаболяванията. Поради антиваксърските кампании и други причини, ръстът на папилом на маточната шийка - водещо онкозаболяване при жените, нараства. За сравнение във Финландия, Австралия почти няма случаи на рак на маточната шийка", подчерта още проф. Чалъков. Като фактор, влияещ на ръста на заболяването, той посочи още количеството радон в районите с уранови залежи, какъвто е Тракия и където радонът се натрупва в приземните етажи, особено през зимата.
Интервю - звуковия файл:

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...