По думите му, актът не е случаен - минали са 23 години от Съединението, а България продължава да бъде васална на Турция. Моментът е избран много добре от българското политическо ядро, защото и Австрия се готви за анексиране на съседни държави, а в Европа има разделение, по отношение на мнението за Берлинския договор. Политиците ни се възползват от тази ситуация.
Петров направи препратката във времето какво точно означава думата "независимост", тъй като датата 22 септември 1908 година винаги е стояла в сянката на 3 март и Сан Стефанския договор и 6 септември, Деня на Съединението.
"Самата дума "независимост" в своето значение доста пари...дали искаме да бъдем независими самите ние, какво сме правили през времето на различните поколения оттогава до днес за своята независимост. Това са въпроси, които всеки българин трябва да си зададе".
Според Петров, съществуват различни становища у хората по темата. Тези становища започват от личностното "аз" и как всеки ще възприеме своята независимост в контекста на цялото и още, как ще изглежда самата държава в контекста на празничния ден.
"България винаги е била между чука и наковалнята в новата ни история и политическия ни елит се е мъчил да лавира между топлите и студени вълни, които са ни обливали непрекъснато. В днешно време като държава е много трудно да бъдеш изцяло независим, защото с всеки изминал ден общността като Свят, става все по-трудно контролируема и все по-лесно отваряща се към случващото се".
По думите на Петров, случващото се през последните години на терена на политиката, е много полярно. Поляризацията е сведена до клетката на обществото - семеството, хората, които сами са се настроили едни срещу други под различните политически знамена. "И когато липсва добра обединяваща кауза, каквато е било Съединението на България, Независимостта на държавата, които сега все по-трудно могат да се намерят, е много трудно".
Разделението на политически краски обаче е удобно на политиците, защото така се управлява по-лесно. Той призова политиците да се замислят върху факта, че българският народ е търпелив, но идва момент, когато тази пара трябва да бъде изпусната и не се знае дали този момент няма скоро да настъпи отново, подчерта Адриан Петров.
Петров покани пловдивчани на Античния театър на спектакъла на Ансамбъла за народни песни и танци "Родопа" - Смолян .
"Безспорен е фактът, че хората в Родопите са успели чрез силата на културата, на родовата памет да потиснат сълзите си и болката, че са останали след Съединението извън пределите на България, да създадат уникалния фолклор, който ние сме длъжни да пренесем през вековете. В тази магия на планината любовта е водещото и това е пренесено чрез фолклора".
Интервю - звуковия файл:
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност