"Това, което хората не виждат под повърхността на фактите, е кой консумира реално властта. Видяхме как едно коалиционно управление сега изцяло е зависимо от подкрепата на ДПС и без него това управление отдавна нямаше да съществува и щяхме да бъдем изправени пред нов избор". Това заяви политологът от УНСС д-р Александър Димитров.
По думите му, през последните 30 години ДПС се намират непрекъснато на "възела" на властта и понеже нямат голям уклон към това да говорят идеологически, а да се интересуват от стабилността на властта, в която участват, те нямат проблем с това да подкрепят всяко едно управление.
"Виждаме, че въпреки сътресенията в управлението и огромното напрежение между двете политически сили, с нарастващото влияние на ДПС, за да съществува тази коалиция, все още управлението крета някакси".
Д-р Димитров подчерта, че ДПС се явяват спойка в тази коалиция и както винаги, те са асиметричен консуматор на власт. "Те придобиват повече властови позиции, отколкото тяхното реално присъствие в Парламента реално би им позволило. В това те са забележително добри".
Фигурата на Делян Пеевски в политическия живот на България е уникална от гледна точка на това, че непрекъснато се трасформира - от самото му споменаване, което през 2013 г. отприщи вълна, която свали цяло правителство, сега - 10 години по-късно, се превръща в основен политически персонаж, който се появява дори повече от Бойко Борисов като медийно присъствие и това е забележително изместване на фокуса.Той не отговаря на класическите лидерски профили, но в редицдите на ДПС е достатъччно централна фигура. Чрез тяхната легитимация той получава увереност. Но не блести с качествата да кажем "...това е българският държавник".
"Неговата фигура се приема безкритично, сякаш това е напълно нова фигура, която преди не е съществувала в политиката и това е изненадващо".
Според д-р Димитров, българският избирател сякаш няма политическа памет.
"В публичната власт сега са всякакви бивши кадри на БСП, на служебни правителства, бивши кадри на ГЕРБ. Това не са нови политически лица, а властови политически функционери отгоре дододлу".
Напрежението в управлението в момента напомня, че приближава времето на ротацията. След три месеца ще се реализира сега обсъжданият бюджет. В управлението на столицата няма никаква динамика, но извън публичното говорене се води голям диалог между политическите сили, които явно не стигат до разбирателство.
По думите на Димитров, в страната не се говори за управление с реална програма, а за управление от ротация до ротация. "Именно в такива къси периоди с внезапно напрежение фигури като Пеевски излизат на преден план и служат за медиатори между основните политически сили в Парламента".
При обсъждането на бюджета няма доволни страни от различните социални партньори, които участват в обсъждането, има дефицити на аргументи и обяснения защо нещо се прави. Усещането е, че бюджетът се прави на парче и е скърпван, заяви още д-р Александър Димитров..
Цялото интервю - звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...