"Тези три празнични дни, заедно с предходния Андреевден на 30 ноември, бележат началото на зимата. И те са своеобразен преходен период от есен към зима, към истинската зима, която не само за нас започва със зимното слънцестоене и най-големия празник, който идва в края на годината - Коледа, Рождество Христово", коментира етнологът.
Според него от трите празника, за които говорим - Варвара, Сава, Никола, двата се смятат от българите за предпразненсто на третия - Никулден.
"Варвара и Сава са смятани за две сестри, макар че много често, специално вторият - Сава, веднъж се смята за светец, друг път за светица. Това означава, че тук има много древен пласт, който прозира в тези празници, защото ние знаем общоизвестното: "Варвара вари, Сава пече, а Никола яде". И това се знае от всички българи. Но това е така, защото има и по-дълбок смисъл, защото Варвара се пази в някои български краища против шарката и детски болести, Сава против чумата, а Никола обединява едновременно хтоничното и соларното начало. Неслучайно Никулден, св. Николай, е известен в цяла Европа и той е най-големият празник преди Коледа навсякъде", посочи д-р Янков.
Той обясни, че Варвара се смята за женска Коледа, защото на този ден в Западна България момичетата обикалят от къща на къща, пеят песни и благославят, а стопаните ги даряват. По думите му това наричане е подобно на наричането на като коледарите, които в миналото са били само момчета и млади мъже, като това е мъжката Коледа. На Варварин ден пък минават и обикалят момичетата, тези, които ще лазаруват напролет. Д-р Янков обаче обясни, че този обичай не е в цяла България, а в един ограничен ареал, около централната част на Западна България.
Повече за зимния празничен цикъл на българите, чуйте в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...