Въпреки тези кризи, оценките за изминалата 2023-та са по-добри от тези преди една година. Основно, защото за пълнолетните българи тя е била по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света.
Това са основните изводи в последното за годината социологическо проучване на агенция "Алфа рисърч".
Поляризирана е равносметката за 2023 година в личен аспект – 24% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма съществена промяна.
Така, като най-кризисна за българите остана белязаната от Ковид и протести 2020г. Тогава регистрирахме историческо дъно по песимизъм (6% позитивни, срещу 51% негативни оценки), тъй като беше засегнато и личното, и общественото битие. След нея политическите и социални драми изглеждат по-бледи и сме свидетели на постепенен ръст на оценките.
През настоящата година отрицателните мнения намаляват с десет пункта спрямо предишната, а позитивните се увеличават с четири.
Най-успешна е 2023 година за най-младите и хората в активна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата. Ако тази позитивна тенденция продължи, можем да очакваме в края на 2024 превес на позитивните над негативните оценки, какъвто не е имало от преди пандемията.
Далеч по-негативни са нагласите в обществен план – национален и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света.
На фона на влошаващата се ситуация в света, случващото се у нас се усеща като по-малко драматично.
Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 11%, докато за пет пъти повече анкетирани (55%) си е останала по-лоша. В световен план позитивни са едва 6% от анкетираните, докато 70% са на противоположното мнение.
Липса на съществена промяна констатират между една четвърт и една трета от българите.
По-високата удовлетвореност в личен план спрямо макро картината намира израз и през конкретни аспекти от живота на хората.
С позитивен баланс в оценките са индивидуалните фактори - удовлетвореност от жилищните условия (83%), личния живот (81%), здравословното състояние (73%), работата (68%) и дори материалното положение (55%).
Преобладаващо негативно се определят обществените елементи - степента на защита на правата на отделния човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% негативни оценки).
Очакванията за 2024 година са свързани с убедеността на хората, че те ще се справят по-добре с предизвикателствата в собствения си живот, отколкото ще се преодолеят проблемите пред България и света. Ако тази тенденция се запази, можем да станем свидетели през следващата година на избухването на ново, по-радикално желание за промяна.
Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 42%, а на противоположното мнение са 19% от анкетираните. Разликата между оптимистите и песимистите е 23%, докато през миналата година тя е били едва 4%. От гледна точка на България и света „по-добра“ година очакват 33%, а „по-лоша“ 36%-38% от участвалите в изследването. Спадът на негативизма в настоящето буди оптимизъм и за бъдещето.
Освен моментна равносметка, проучването отправя и по-широк поглед към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Като цяло нагласите са, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предходното – ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас:
При оценките за живота ни спрямо този на нашите родители нагласите са преобладаващо позитивни. Близо половината от пълнолетните българи (49%) вярват, че живеят по-добре от своите родители, а на обратното мнение са 29%. Без усещане за съществена динамика спрямо миналото са 22% от анкетираните.
Очакванията за живота на следващите поколения са също оптимистични, но и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща нагласа обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39%:21%).
Най-позитивни в оценките за настоящето и очакванията за бъдещето са учащите и хората с по-високо образование. С увеличаване на доходите нараства усещането за по-добър живот спрямо този на предците, както и оптимизма за следващите поколения.
Отстъплението на поредицата негативни равносметки и събуденият оптимизъм за бъдещето е безспорно добра новина в края на 2023 година. Вярата, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предишното е не само пасивна нагласа, но може да провокира лични усилия в стремеж за подобряване на обществената среда, било то в локален, регионален, или национален план. Което пък би било добра новина за 2024г.
Настоящото изследване е проведено в периода 22 – 30 ноември 2023 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Агресията в юношеската възраст може да се приеме в рамките на нормалното, когато става дума за отделни пререкания или сбутвания, особено при момчетата, които понякога не могат да сдържат емоциите си. Неприемливо и ненормално обаче е, когато група деца тормозят един или повече връстници и то в продължение на дълго време. Това е тормозът в..
С проектозакон беше предвидено БНТ и БНР да бъдат финансирани от Фонд „Радио и телевизия“ . „ Да заработи фонд „Радио и телевизия“ трябваше да се въведе една такса „Радио и телевизия“, която щеше да се начислява на електромер “ – заяви в интервю за Радио Пловдив бившият депутат Антон Кутев. „ Това, разбира се, не сработи. И..
Протестът на „Възраждане“ в столицата днес не успя да стане водеща новина, въпреки анонсите на представители на партията и призивите за всенародно недоволство пред сградата на парламента. Какви са възможните продължения на тази активност и ефектите от нея? Не вярвам да имат голяма подкрепа в бъдещи протести срещу приемането на еврото...
Предложението при установен преразход на бюджета на Здравната каса за болничната помощ в средата на годината, да бъдат намалени цените на всички клинични пътеки е скандално и дискриминационно и ще се отрази както на лечебните заведения, така и на пациентите. Това мнение изрази в програма "Ден след ден" Красимир Грудев, председател на..
Щаб, който работи по роблемите със замърсяването на въздуха в Пловдив е създаден на последната градска среща на партия "Продължаваме промяната", съобщи пловдивският депутат Стою Стоев в програма "Точно днес". Той обясни, че причината е абсолютното безхаберие на властимащите, които не обръщат внимание на този проблем. "Замърсеният въздух, който се..