Той обаче отбеляза, че това по-високо търсене не е вдигнало потреблението от българските централи, а от внос.
Иванов припомни, че битовите клиенти, които са на регулирания пазар, ползват ток, произведен в България, а клиентите на свободния пазар логично търсят източници с по-ниска цена.
"Тъй като на нашия пазар източниците с по-ниска цена като хидроелектрическите централи и АЕЦ са максимално натоварени, то фактически изборът за допъваща енергия, която ни трябва, пада по-скоро на внос от чужбина, отколкото да се закупува от въглищните ни централи", отбеляза Иванов.
Той обясни, че вносът на ток от съседни страни е рентабилен, защото тази енергия е произведена основно в централи на газ, а цената му в последно време е стабилна и значително по-ниска от високите кризисни нива от началото на инвазията на Русия в Украйна. Това, според Иванов, се дължи основно на координираната политика на ЕС за осигуряване на доставки и недопускане на ценови скокове.
Антон Иванов припомни също, че при природния газ се закупуват много по-малко въглеродни квоти на произведен мегаватчас енергия, отколкото при въглищата.
"Цената пък на въглеродните квоти са задържа висока и това много силно ограничава в ценово изражение работата на въглищните централи навсякъде в региона", добави той.
"В крайна сметка се вижда, че въглищните ни централи не могат да се конкурират при условията, които са сега на европейския пазар с изградените газови цетнтрали и те остават да работят в едни режими на изчакване на високи цени, които са доста нерегулярни. Съответно добивът на въглища в нашите основни рудници спадна.
Все по-наложително е ние да разсъждаваме върху това кои въглищни мощности могат да останат за по-дълго време и кои е по-ефективно да бъдат затваряни и съответно пренасочвани към други начини за производство на електрическа енергия и други индустриални производства", коментира Антон Иванов.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...