Паметникът е и признателност за приноса на преподавателката за възстановяване на арменското училище през 1990 година, тъй като тя е част от инициативния комитет, който се е борил 14 години арменската диаспора в Пловдив да си го върне. Това разказа съпругът на учителката Меружан Вартанян, който се запознал с нея в Ереван, докато Елизабет била студентка там.
Младото момиче постъпило в Арменския държавен университет и завършило арменска филология и журналистика. След това със съпруга си се връща в България, където работи в Работническо дело и Радио Пловдив. А впоследствие я назначават за учител по арменски в Арменското училище под тепетата. След закриването му по заповед на тогавашния министър на културата Людмила Живкова, за да бъде създадена там Художествена гимназия, Елизабет Вартанян се мести в емблематичната пловдивска гимназия „Лиляна Димитрова“ (сега СУ „Св. Патриарх Евтимий“). Но участието й в инициативния комитет за възстановяване на училището се оказва опасна задача.
"Къде ли не ходиме - до Държавния съвет, до Министерство на просветата, но нищо не се получи. Имахме инициативен комитет от 12 души, от които двама пострадаха, докато се занимавахме с тази дейност. През 1977 година ни прибраха от Държавна сигурност със заплаха да ни интернират, да ни арестуват и двама души бяха уволнени от работа. Бяхме принудени да подпишем протокол, че повече няма да се занимаваме с възстановяването на арменското училище", припомни си Меружан Вартанян.
След възстановяването на арменското училище, което е преименувано на дарителите Виктория и Крикор Тютюнджиян, като един от радетелите за това, тя се връща като преподавател по арменски език в него и работи повече от 45 години там. Два пъти е била избирана за общински съветник от СДС и поема ръководството на арменското дружество "Ереван".
През 2012 година Елизабет Вартанян е определена за Учител №1 по арменски език в света от Министерството на диаспората в Република Армения.
"Тя спечели един проект и беше поканена от министъра на диаспората в Армения да участва на този форум. Тогава тя беше призната като най-добър учител в цялата диаспора по майчин език. Същата година бе предложена от тогавашния кмет на Пловдив Иван Тотев за почетен гражданин на Пловдив и беше наградена от министъра на културата Стефан Данаилов, тъй като нейната обществена дейност беше винаги в сферата на културата - и на арменската, и на българската", разказа съпругът ѝ.
Заради многото си успехи в областта на образованието, културата и благотворителността, арменската общност решила да увековечи делото на Елизабет Вартанян с паметна плоча, за да си я спомнят идните поколения. Като учител по арменски език всеки неин час започва с молитва на арменски и дори българските ученици, които са учели в арменското училище, са се молели на арменски, каза Меружан Вартанян. И през сълзи сподели:
Тя най-много искаше децата да учат арменски и да не забравят езика и своята родина. Защото по време на социализма все пак имаше асимилация и всички нейни мечти се осъществиха като учител по арменски, като председетал на културно-просветанат организация "Ереван".
Днес паметната плоча ще бъде монтирана на стената на арменското училище, а преди да бъде открита, ще бъде осветена. Откриването ѝ е в деня, когато се навършват 2 години от смъртта на уважаваната преподавателка, общественик и политически деец, след литургията в Арменската църква „Сурп Кеворк“.
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани за празника на града и по случай 140 години от Съединението на България. „ От началото на създаването на държавата говорим за обединение, за единство и за слоган, който е символ на цяла България. Поради лични и конкретни интереси всеки дърпа чергата към себе си. Аз обаче винаги,..
Съединението е белегът за нашата зрялост. То е, което ни прави модерни българи, това е краят на нашето Освобождение, каза в предаването на Радио Пловдив проф. Милко Палангурски. Колкото и да е странно излизат още нови документи в архивите и се налага препрочитане на изворите. Съединенитето влиза в нашия празничен календар малко "осакатено", с цел..