„През последните няколко години много различни анализатори и политици обърнаха внимание на страховете за обедняване, свръхинфлация и т.н., притеснения, които като цяло, не се сбъдват. Това са рискове, които могат да се материализират при провеждане на неправилна политика, но има и добри примери, като Балтийските страни, Хърватия и др. При тях тези проблеми поне в краткосрочен план не се материализират“. Това подчерта главният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.
По думите му, бизнесът прегръща идеята, защото българската икономика е отворена. Голяма част от търговията на страната е със страни от еврозоната, като основни търговски партньори са Германия и Италия. Подобна стъпка е добре дошла за бизнеса, тъй като ще бъде елиминиран дори и малкият валутен риск, който все още съществува, независимо че валутният курс на лева е фиксиран към еврото.
„Така ще има много възможности за спестяване на разходи, възможности за нов бизнес и допълнителна сигурност за инвеститорите. Това се отнася и за туристическия бранш, където ползите са очевидни. Финансовата система също би прегърнала тази идея, тъй като в момента политиката на БНБ е доста по-рестриктивна от ЕЦП и съответно ще има повече свобода“.
Стайков обаче предупреди, че рискове има винаги, защото не съществуват изцяло правилни решения.
„Въпрос на политика и управленски разум и воля е тези рискове да се управляват по правилен начин, а не – да се носим по течението и после да казваме „ами то така стана“.
Според Стайков, България в момента е доста далеч от покриването на инфлационния критерий и това е стандартната ситуация и преди 2, и преди 5 години.
„Страната е догонваща и естествено, цените се увеличават малко по-бързо, отколкото в страните в еврозоната. И наистина, трябва да се припомня често, че държавната политика в тази посока е проинфлационна - вдигат се разходи за заплати, социални разходи, те насърчават допълнително потребление, банките отпускат повече кредити за потребление, компаниите увеличават възнагражденията на заетите си и заетостта в момента е над нивата от рекордната 2019 г., цялата икономика бумти и всичко това работи за поддържане на по-висока инфлация, нищо че тя намалява през последните месеци“.
Като малка отворена икономика, България е много по-зависима от големите икономики и желанието да можем да правим каквото си поискаме, е илюзия, заяви още Калоян Стайков.
Интервюто – звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...