Последните седмици показаха на всички, че българската политика, за пореден път, е в много дълбока криза. Това е криза, която самите политици създават, за да остане усещането, че политиката не се стреми към хармония и създаване на смисъл и диалог, а създава кризи. Те са особено важни, когато ги обвържем с речта, каза в предаването "Точно днес" на Радио Пловдив доц. Владислав Миланов, езиковед и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".
Речта им трябва да представи ценностната им система, да ни информира, зад нея да стоят истини и действителност, която да работи за нас, хората. Това не наблюдаваме и това е най-опасно, смята експертът.
Защо чрез речта се отвори такава голяма пропаст между думи и действия? Иска ми се тази реч да остави ясни послания и да поддържа диалога, да води до смислени идеи за цялото общество, каза още доц. Миланов.
Той подчерта факта, че това, че говорим езика, не трябва да злоупотребяваме с него. Особено в публичното пространство е много важно хората, които информират, да изразяват идеите си с образна реч и аргументи, за да ни убедят, че са достойни да управляват.
Политическото говорене у нас продължава да бъде на крайностите и да смесва, да търси опити за оригинален изказ, но е неуместно употребен. Не трябва да се поддава на емоциите, имаше много клишета, препратки, новоизковани думи. Имаше опити чрез речевата безпомощност да се прикрие дълбоката криза, коментира експертът.
По думите му, при такова сериозно разминаване при това, което се говори, и това, което се прави, ние сме все повече в риск да не можем да разпознаем посланията на българските политици.
Те излъчват увереност, защото политиците в България и едни други определени прослойки винаги излъчват самочувствие.
След мълчанието, клишетата, опитите да достига до хората вече българската политическа реч стигна до дълбока криза и това ни дава много материал с примери за различни езикови явления, допълни езиковедът.
Кризата в речта, кризата в политиката не води до това, което всички ние очакваме. Чуваме много думи, пресконференции, убеждаващи стратегии, речева агресия и всичко това не води до очакваното - по-добър свят на общуване и хармония. Това води и до по-различен начин, по който хората общуват. Трябва да сме по-толерантни, да използваме богатствата на езика, каза още доц. Миланов.
Разминаването между говоренето и правенето води до много голям хаос. Политиците трябва да направят опит и през думите, и през мисленето да направят света ни по-добър, защото това, което виждаме, не е това, което искаме, допълни той.
Цялото интервю на Паолина Комсалова с езиковеда доц. Владислав Миланов е в прикачения файл.
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Взетите днес проби са само и единствено от засегнатите стопанства с констатирано заболяване чума по дребните преживни животни. Колегите от областната дирекция в Пазарджик са взели 315 проби от 105 животни във Велинград , съобщи в интервю за Радио Пловдив д-р Даниел Денев от отдел "Здравеопазване на животните" към Българската агенция по безопасност..
Организации на пациенти от България, Гърция, Испания,Франция, Италия, изпратиха становище до Европейската агенция за лекарствата (EMA) относно дискриминационния подход спрямо ограничения достъп на лечение на възрастните хора с географска атрофия и отказа на Агенцията одобрената терапия за това заболяване от американския лекарствен регулатор да се..
След като вчера ветеринари бяха възпрепятствани да вземат повторни проби от ферми във Велинград, където бе открита чума по овцете и се стигна до напрежение, днес те все пак успяха да вземат още 340 проби. Симеон Караколев, председател на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите, коментира в предаването "Ден след ден", че през годините се е наложил..
Студент по теология от Карлово е тазгодишният носител на поименната стипендия „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“, която ежегодно се присъжда от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Четвъртокурсникът от Богословския факултет Младен Иванов получи наградата си навръх патронния празник на университета лично от ректора проф. Георги Вълчев...