Кандидатстудентската кампания 2024 за Медицински университет-Пловдив е открита, текат първите изпити за чуждестранните кандидати. Готов е справочникът за всички български кандидат-студенти, за четирите факултета на университета и в Медицинския колеж. Днес се проведе Ден на отворените врати, в който участваха дванадесетокласници от Пловдив и Южна България.
Заявката за държавно обучение, подадена от университета до МОН е за 150 студенти по „Медицина“, по 100 – „Дентална медицина“ и „Фармация“. Квотите 50:50 за мъже:жени се запазват и в трите магистърски програми. Единствено увеличение на броя студенти се очаква да има при фармацията.
Без никакви промени ще е изпитният формат на тест по биология и химия, който ще се проведе на 1 юли в МУ-Пловдив, това потвърди ръководителят на кандидастудентската кампания проф. д-р Веселина Горанова, заместник-ректор по учебната дейност. Тя каза, че след разговори с изпитните комисии е взето решение, че на базата на стабилния формат на теста, се налага адаптиране на съдържанието към изискванията на времето.
"Не можем да лежим на стари лаври, а трябва да осъвременяваме и съдържанието на тестовете.", посочи проф. Веселина Горанова. Тя съобщи, че документите на всички, които желаят да учат при тях се подават само онлайн от 3 до 25 юни включително. В документите се прилага дипломата за средно образование. Класирането става задължително по 1-во желание на кандидат-студента, с утроената оценка от изпита-тест.
В балообразуването влиза за поредна година и оценката от ДЗИ по БЕЛ. Това е решение на всички медицински университети в България. "Промени в балообразуването за медицина, стоматология и фармация могат да настъпят през 2025 година, когато ще се включат оценките от първи гимназиален етап по химия и по биология.", каза проф. Горанова.
Тя посочи, че тече дебат дали да има промени в единните държавни стандарти за прием в магистърските програми.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...