Масовото измиране на риба в яз. "Пясъчник" и ниското ниво на водата коментира в предаването "Точно днес" директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" Васил Узунов.
По време на срещата при областния управител преди дни той уточни, че обемът на водата е 2,5 пъти по-малко в сравнение със същия период на миналата година.
"Направихме няколко проверки, взехме и 2 проби от водата. Рибата в язовира измира вследствие на ниските нива на водата и високите температури, както и на образувалия се интензивен цъфтеж на водорасли във водоема, което намалява кислорода, особено през нощта", обясни директорът на пловдивската "Басейнова дирекция".
Допреди 10-12 години е имало помпи, които са вдигали нивото на водата от напоителния канал край Лесичово. Сега обаче постъпват води само от река Калаващица, което не е достатъчно, за да се възстанови обемът на язовира, който се ползва за напояване.
"Положително е, че не измират риби като толстолоб и каракуда, които са масови. Решението е, че да се задържи обемът на язовира да не пада под 10 млн. кубични метра, а той сега е около 16,5 млн. куб.м. "Напоителни системи" наистина правят всичко този язовир да се ползва само когато не им достигат води от напоителния канал", смята Узунов.
По думите му метеорологичните условия - суша и високи температури, са основната причина за проблема.
На територията на Пловдивска област освен яз. "Пясъчник" и язовир "Домлян" е под 50 % от обема си. На територията, обслужвана от дирекцията, има още 3 други язовира с намален обем, в рамките от 32 до 45 %, но те се ползват за напояване и производство на електроенергия. Това са "Копринка", "Жребчево" и "Тополница", посочи Узунов.
Той коментира и пресъхването на река Стряма край Трилистник. "Наистина има нерегламентирано отбиване на водата, но не само то е причина за пресъхването. Водата изчезва буквално в началото на селото и после тече само като вада. Явно заради поливането на дворовете, но не сме установили нарушители", каза той.
Цялото интервю на Яница Марова с директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" Васил Узунов е в прикачения файл.
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани за празника на града и по случай 140 години от Съединението на България. „ От началото на създаването на държавата говорим за обединение, за единство и за слоган, който е символ на цяла България. Поради лични и конкретни интереси всеки дърпа чергата към себе си. Аз обаче винаги,..
Съединението е белегът за нашата зрялост. То е, което ни прави модерни българи, това е краят на нашето Освобождение, каза в предаването на Радио Пловдив проф. Милко Палангурски. Колкото и да е странно излизат още нови документи в архивите и се налага препрочитане на изворите. Съединенитето влиза в нашия празничен календар малко "осакатено", с цел..
Разкъсана облачност
Предимно облачно