Продължава проучването на археологията в землището на пловдивското село Скутаре. Там се е намирало открито, неукрепено селище, което е обитавано в дълъг период от време - от неолита до Средновековието (от 6-то хилядолетие преди Христа до ХІІ - ХІІІ в. след Христа). Селището е открито преди време, но пълното му проучване започна миналата година и продължава и през тази.
"Селището е обитавано от ранния неолит, т.е. от зората на човешката история. То не е обитавано перманентно, непрекъснато, има известни прекъсвания, но са представени повечето от историческите периоди", разказа археологът Елена Божинова.
Началото на археологическите проучвания е от 2018 г. в сервитута на жп-линията, която минава през неговата западна част, която проучвахме миналата година. После продължихме с частни парцели, които ще бъдат застроени, обясни тя.
"Установихме, че селището е най-голямо като площ през римския период и Средновековието. През тези периоди става въпрос за селско, аграрно население, което се е занимавало със земеделие и животновъдство. Приятна изненада беше, че през средната бронзова епоха (19 - 17 в. пр. Хр.) размерите на селището доближават тези, които са най-големи. Явно населението се е занимавало със земеделие и скотовъдство, защото през този период хората са живели в нещо като малки ферми с големи дворове, където са отглеждали добитък", разказа археологът.
През тези 3 периода хората със сигурност са се занимавали със земеделие и скотовъдство, като може би земеделието е било основен поминък през римския период, а животновъдството - през бронзовата епоха и Средновековието. През други исторически периоди има по-компактна площ, която е заселена и може тогава селището да има други функции, обясни тя.
Площта на цялото селище е около 30 хектара, което е огромен обект. Няма друго такова в района на Пловдив, коментира археологът. Тя го сравни със античния Филипопол, който е около 70 хектара.
Елена Божинова разказа, че са открили в питос от римската епоха скрита красива апликация на бог Дионис с пантера до него. В същия съд са открили и железен косер.
Открити са и към 20 кладенци, което означава, че въпреки че не са имали постоянен водоизточник, селището е било достатъчно привлекателно, за да продължат да го обитават. "Толкова кладенци означават или много хора, или много добитък. След като са спрели да ги използват като водоизточници, са ги използвали като килии за осъдени на смърт, защото в 1 от тях открихме 3 скелета", посочи тя.
Проучването продължава до 15 август.
Цялото интервю на Яница Марова с археолога Елена Божинова е в прикачения файл.
Готови ли сме за въвеждането на еврото като потребители? Мит или реалност са твърденията, че след влизането ни в Еврозоната цените ще се увеличат двойно? Ще чуем коментара на икономиста Георги Вулджев от Експертения клуб за икономика и политика. Според Вулджев няма никакви данни, че присъединяването към еврозоната може да стимулира по-бърз..
Доц. Борис Грозданов от Института за отбрана и международна сигурност коментира в предаването „Ден след ден“ енергийния шок, който преживяха Испания, Португалия и Южна Франция миналата седмица, както и срива на два български мобилни оператора. „Ние делегирахме не само правата си, но и много от способностите и инструментите си на цифровата..
Старият Пловдив отново се превръща в сцена на вкусове и аромати По калдъръмените улички на Стария Пловдив, сред архитектурната прелест на възрожденските къщи, за единадесета поредна година ще се разлеят аромати на отбрани вина и кулинарни изкушения. На 9, 10 и 11 май 2025 г. шестнадесет емблематични къщи в сърцето на Стария град ще отворят..
До 2-3 седмици общинските предприятия по транспорт ще имат нови директори. Сформирането на екип е първият сред приоритетите, които си поставя новият заместник-кмет по транспорта Александър Държиков. В интервю за Радио Пловдив той заяви, че се водят преговори с няколко души, като неговото изискване е те да бъдат вътре в „материята“...
Регионалната колегия на БЛС-Пловдив изразява дълбоката си съпричастност и съболезнования към родителите на 6 годишния Ангел. Винаги загубата на дете поражда множество въпроси у всички нас – медици, родители, институции, обществото като цяло. Всички ние искаме да знаем истината – какво се е случило, на какво се дълчи, за да може да не се..