Не искайте по-малка, а по-работеща администрация

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• С Найден Тодоров разговаря Веселина Пеева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Изкуството е онова нещо, което ни кара да забравим неволите в нормалния живот и ни връща отново мечтите“, каза  служебният министър на културата Найден Тодоров.

По думите му, независимо от това, че средствата за култура в България, които държавата отделя в момента са едва около 0,5%, не те правят изкуството.

„Парите подпомагат изкуството. Изкуството го правят хората, а ако хората правят изкуство за пари, по-добре да отидат да работят нещо друго някъде другаде. 

Държавата винаги ще им помага и все повече във времето, защото вече е осъзнала колко  важна е културата за нашата нация. Но разликата между това - да си човек на изкуството и да си с някаква друга професия, е точно тази – изкуството е призвание.  Думата „служител“ не приляга на хората на културата.

Ако хората служат на нещо, те служат не на някакви постове, а на нашата нация, служат на човечеството. И ако са станали „големи“, то е защото са служили на човечеството“.

Министър Найденов подчерта, че поемайки поста на служебен министър на културата,  е осъзнал, че администрацията иска нещата да се случват.

„Ние сме свикнали, че  ако нещо не работи, да търсим виновен и това да бъде държавата, защото държавата е нещо безлико. Това не може да бъде по този начин.

Подобно на другите хора, администрацията работи, за да се случват добре нещата. А държавата сме всички ние  - всяка една професия – от портиера до министъра в министерството. Всяка една професия – всеки учител, лекар, музикант, всеки един от нас е държавата. 

Държавата като някаква монолитна структура, която да помага или да пречи, не съществува. Тези, които помагат или пречат, са живи хора и ние трябва да ги назоваваме с конкретни имена“.

Тодоров подчерта още, че служебните правителства в България през последните години са станали прекалено много.

„България има нужда от редовно правителство не защото правомощията на служебното са по-малки, а защото има нужда от правителство с хоризонт, което може да изгражда дългосрочна стратегия. Не стратегия за няколко месеца.

Онова, от което всички имаме нужда, е да сме спокойни, че след една година или 20 години нещата ще вървят в определена посока“.

Парите от Европа в размер на  95 млн лв, които трябва да бъдат усвоени до 2026 г.,  трябва да стигат до всички.

„За съжаление, отвисоко се виждат много неща и опасността е, че виждаш по-малко детайли. Но се вижда по-добре голямата картина. А тя е, че нещата могат да се случат“.

Тодоров коментира и проблемите с Тютюневия град.

Причината за тях е, че едните искат да инвестират и всичко да се случва бързо. Другите, чиято роля е да пазят, искат всичко да  се случва така, че нищо да не бъде разрушено. Трудно е! Но „трудно“ не е синоним на „невъзможно“.

Бизнесът обвинява държавата, а държавата – бизнеса.

„На този свят няма държава и бизнес, а има живи хора.  

Работещите в НИНКН в момента са двуцифрено число, а когато той е бил направен моделът, по който те работят, са били четирицифрено.  Не може по един и същи начин да работят 50 и 1500 човека, не може по един и същи модел да функционират нещата, когато моделът е бил за 1500, а сега са обслужвани от 50.“

По думите на Тодоров, администрацията не е плевел, който трябва да бъде премахнат. Той припомни, че след като администрацията е била сило редуцирана, държавата е спряла да работи.

„Ние не осъзнаваме какво представлява цялата тази администрация. Никой не иска да бъде възприеман като „администрация“, но администрация са всички работещи.

Не искайте по-малка администрация, искайте работеща администрация“.

На въпрос има ли нещо общо между политиката и изкуството, министър Тодоров заяви, че връзката е пряка.

Интервюто – звуковия файл: