Проучването е направено в първата десетдневка на юни тази година по поръчка на ЕКИП по метода на пряко интервю "лице в лице" сред 810 пълнолетни граждани.
"В сравнение с европейски страни като Германия, както и в страни извън Европа, като Китай, броят на спестяващите у нас е доста по-малък", изтъкна Панчев.
Около 39 процента от тези 1,2 млн. българи спестяват до 10 процента от доходите си. Близо 35 на сто от хората спестяват между 10 и 20 процента, а 15 на сто от спестителите заделят между 30 и 40 на сто от доходите си. Само 3 на сто от хората спестяват между 30 и 40 на сто от доходите си и само един процент - над 40 на сто. Около 7 процента от участниците в изследването са посочили, че не могат да определят каква част от доходите си спестяват.
Най-често за спестяване на пари се ползват банковите депозити с разплащателна сметка. Това води до губене на пари и показва ниска финансова грамотност. Около 20 на сто от хората спестяват в чужда валута, макар че левът е стабилен. Само 5 процента от хората са готови да инвестират или съхраняват парите си в инструмент като инвестиционното злато, сочат данните на проучването.
Според Стоян Панчев причината за това е, че допреди 20 години в България е било трудно да се инвестира, не е можело да се инвестира в инвестиционно злато, а от 15 години вече има такава възможност.
"Има по-малко избор в близкото минало, плюс инертността и натрупването на настроения във времето, и традиции за това, какво избират като активи спестителите. Най-популярната инвестиция са недвижимите имоти, които от минимум 50 години са такава възможност. Освен това липсва осведоменост за новите тенденции", коментира той.
Според него данните показват, че спестяванията в България растат.
"Това е отчасти заради инфлацията, отчасти заради групи в обществото, които имат особено високи доходи. Т.е. спестяванията не са разпределени равномерно, а са концентрират в една малка група българи, т.е. не могат да са индикатор за благоденствие", подчерта експертът.
Той добави, че българското общество в немалка степен е консуматорско.
"20-25% спестяват изобщо и има едни 25% които вземат бързи кредити. Втората най-популярна причина да се спестява в България е за натрупване на средства за средносрочно потребление. Т.е. за да си купят автомобил, да направят ремонт, да отидат на почивка и др.", посочи Панчев.
Според него финансовата грамотност е ключова. "Не е нужно да ставаме професори по макроикономика, важно е да научим един набор от важни принципи, които да ни помогнат да контролираме своите финанси", обясни експертът.
Чуйте още в звуковия файл.
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...