Проучването е направено в първата десетдневка на юни тази година по поръчка на ЕКИП по метода на пряко интервю "лице в лице" сред 810 пълнолетни граждани.
"В сравнение с европейски страни като Германия, както и в страни извън Европа, като Китай, броят на спестяващите у нас е доста по-малък", изтъкна Панчев.
Около 39 процента от тези 1,2 млн. българи спестяват до 10 процента от доходите си. Близо 35 на сто от хората спестяват между 10 и 20 процента, а 15 на сто от спестителите заделят между 30 и 40 на сто от доходите си. Само 3 на сто от хората спестяват между 30 и 40 на сто от доходите си и само един процент - над 40 на сто. Около 7 процента от участниците в изследването са посочили, че не могат да определят каква част от доходите си спестяват.
Най-често за спестяване на пари се ползват банковите депозити с разплащателна сметка. Това води до губене на пари и показва ниска финансова грамотност. Около 20 на сто от хората спестяват в чужда валута, макар че левът е стабилен. Само 5 процента от хората са готови да инвестират или съхраняват парите си в инструмент като инвестиционното злато, сочат данните на проучването.
Според Стоян Панчев причината за това е, че допреди 20 години в България е било трудно да се инвестира, не е можело да се инвестира в инвестиционно злато, а от 15 години вече има такава възможност.
"Има по-малко избор в близкото минало, плюс инертността и натрупването на настроения във времето, и традиции за това, какво избират като активи спестителите. Най-популярната инвестиция са недвижимите имоти, които от минимум 50 години са такава възможност. Освен това липсва осведоменост за новите тенденции", коментира той.
Според него данните показват, че спестяванията в България растат.
"Това е отчасти заради инфлацията, отчасти заради групи в обществото, които имат особено високи доходи. Т.е. спестяванията не са разпределени равномерно, а са концентрират в една малка група българи, т.е. не могат да са индикатор за благоденствие", подчерта експертът.
Той добави, че българското общество в немалка степен е консуматорско.
"20-25% спестяват изобщо и има едни 25% които вземат бързи кредити. Втората най-популярна причина да се спестява в България е за натрупване на средства за средносрочно потребление. Т.е. за да си купят автомобил, да направят ремонт, да отидат на почивка и др.", посочи Панчев.
Според него финансовата грамотност е ключова. "Не е нужно да ставаме професори по макроикономика, важно е да научим един набор от важни принципи, които да ни помогнат да контролираме своите финанси", обясни експертът.
Чуйте още в звуковия файл.
Липсата на канализация в град Брезово създава сериозен проблем за жителите на града в горещините. Сигнал за това подаде един от жителите на града - Иван Добревски. По думите му заради изливането на обратни води в коритото на река Брезовска, която заради жегата е пресъхнала, в градчето се разнася непоносима миризма. Според Добревски преди..
Мониторинг на потреблението на вода в пловдивското село Брестовица започнаха от ВиК –Пловдив. До тук се стигна след като и тази година част от живеещите там страдат от безводие и повече от 10 дена чешмите им са пресъхнали. Решението беше взето на спешна среща между местното население, кмета на Брестовица, зам.-кмета на община Родопи Емилия..
Протестите, които ще видим днес, са граждански отпор и са свързани с поредния опит на някои политически фигури да използват държавата и силовите структури за разправа с политическите си опоненти. Това заяви в програма "Точно днес" политологът Георги Киряков. Според него именно затова тази гражданска акция ще има много по-широк отзвук, макар че..
Над 2700 заявления за целева помощ за отопление са подадени само за 15 дни за предстоящия зимен сезон – съобщи в интервю за Радио Пловдив Десислава Йорданова – началник на отдел „Социална закрила“ в дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив. Тя уточни, че броят на хората, които желаят тази помощ се увеличава, в сравнение с миналата година...
Актуалното от поредните промени в образованието. На дневен ред излизат високите такси за висше образование, платена форма. От една страна идеята е да се обучават по-малко, но по-качествени студенти, но от друга това не се харесва на университетите. Битката за намаляване на таксите поведоха от Софийския университет, следват ги студенти от Велико..