След като Асоциацията на индустриалния капитал в България изрази сериозна загриженост, че определянето на минималната работна заплата на база на "примитивна и грешна формула" създава неблагоприятни последствия за българската икономика, тя внесе жалба до ВАС за отмяна на постановлението, с което МРЗ от началото на 2025 г. в страната става 1077 лв.
До какво трябва да бъде сведена реалната оценка на икономическите условия, която да замени грешната формула и как липсата на редовно правителство влияе на икономическия климат вътре и извън страната - коментарът е на икономиста от Изследователския център по икономика и политика в УНСС Димитър Чобанов.
"Става въпрос за противоречие или неизпълнение не само на Конвенцията на Международната организация на труда, но и на Директива 2041 от 2022 г., която бе и повод за приемане на механизма за определяне нан МРЗ. В мотивите към нея се посочва, че МРЗ е по-висока, когато в съответната страна е застъпено колективното трудово договаряне, което трябва да достигне праг от 80%. В Директивата за МРЗ е посочен набор от конкретни показатели, които би трябвало да присъстват в една такава формула за определяне на минималната работна заплата, където е дефинирана".По думите на Чобанов, тези критерии се отнасят не само до средната работна заплата, а и до производителността на труда, което винаги поражда спорове. "Въпреки че статистическите институти като НСИ и Евростат имат своя методология, въпросът е как се прилага тя. В директивата е определено, че МРЗ трябва да бъде "достатъчна", т.е. адекватна и "справедлива".
В тези понятия обаче се влагат съвсем различни неща от действителността. Идеята е МРЗ да бъде достатъчно голяма по размер, така че тя да осигури достойна издръжка на живот. Би трябвало във формулата да съществува някакъв набор от стоки и услуги, които хората, които получават такава заплата да могат да си ги купят не през настоящия период, а в момента, когато тази МРЗ влезе в сила. Трябва да се направи прогноза за тази "кошница" , която да бъде дефинирана и след това - остойностена и след това единият от критериите за МРЗ да бъде свързан с тази издръжка".
Чобанов подчерта още, че трябва да има и връзка с действителното състояние на пазара на труда.
"В периода на сегашното правило, което се базира на минали данни /решението да бъде повишена МРЗ от 933 лв.- на 1077 лв догодина, е базирано на данните за СРЗ за страната за двете последни тримесечия на 2023 г. и първите две тримесечия на 2024 г. Да си припомним обаче, че тогава инфлацията беше значително по-висока, отколкото сега, и този растеж на заплатите, който се е случвал в миналото, не е задължително да продължи със същия темп и сега."
Важен факт е и че по този механизъм, който действа в момента, се определя не брутна работна заплата, а основна работна заплата, подчерта Чобанов. Реално е МРЗ да бъде увеличена на 1077 лв, а сумата да нарасне с между 15 и 20% средно за икономиката, за да се получи каква ще бъде брутната работна заплата на съответния работник.
Със заложения механизъм за определяне на МРЗ, комуникацията между работодателите и социалните партньори на практика стана излишна.
"Кучетата си лаят, керванът си върви. Механизмът е приет по закон в КТ и всяко правителство е длъжно да определи новия размер на МРЗ, за да спази закона. Самата директива за МРЗ трябва да бъде транспонирана в българското законодателство до 15 ноември, което няма да стане. Сега синдикатите се опитват този процес да бъде отложен, защото ако бъде транспонирана Директивата, този закон трябва да бъде отменен".
Интервюто - звуковия файл:
Българският туристически сектор е напълно готов за присъединяването към еврозоната и не се очакват никакви сътресения. Това е основният акцент, който постави проф. Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози в туризма, в интервю за Радио Пловдив. Според експерта, работата с европейската валута е рутинна за бранша. "..
Бюджет 2026 е компромисен и трудно реализуем. Голяма част от параметрите му няма да се срещнат с действителността. Това коментира Лидия Шулева , бивш вицепремиер и бивш министър на труда и социалната политика и на икономиката. Въпреки това според нея промени в него между двете четения няма да има, тъй като Новото време, които са един..
Когато прилагаш нов модел на събиране на боклуците ще има някакъв процес на адаптация като ние ще анализираме сигналите, за да подобрим услугата . Това заяви за Радио Пловдив кметът на район „Тракия“ Георги Гатев по повод публикациите в социалните мрежи и недоволството на жители на района, че около новите контейнери има натрупване на..
По четирима от всеки петима българи се съгласяват, че преходът не е свършил и че демокрацията у нас още не е истинска. Това сочи проучване на агенция „Мяра“. Наблюденията идват на фона на отбелязаната наскоро 36-а годишнина от началото на демократичните, пазарни и прозападни промени в България, допълват социолозите. Данните са от независим..
От Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" алармират за сериозно напрежение сред учителите заради забавени плащания по национална програма. Днес те са изпратили писмо до министъра на финансите Теменужка Петкова с настояване проблемът да се реши своевременно. "Напрежението е породено от факта, че Министерството на финансите не е одобрило три..