След като Асоциацията на индустриалния капитал в България изрази сериозна загриженост, че определянето на минималната работна заплата на база на "примитивна и грешна формула" създава неблагоприятни последствия за българската икономика, тя внесе жалба до ВАС за отмяна на постановлението, с което МРЗ от началото на 2025 г. в страната става 1077 лв.
До какво трябва да бъде сведена реалната оценка на икономическите условия, която да замени грешната формула и как липсата на редовно правителство влияе на икономическия климат вътре и извън страната - коментарът е на икономиста от Изследователския център по икономика и политика в УНСС Димитър Чобанов.
"Става въпрос за противоречие или неизпълнение не само на Конвенцията на Международната организация на труда, но и на Директива 2041 от 2022 г., която бе и повод за приемане на механизма за определяне нан МРЗ. В мотивите към нея се посочва, че МРЗ е по-висока, когато в съответната страна е застъпено колективното трудово договаряне, което трябва да достигне праг от 80%. В Директивата за МРЗ е посочен набор от конкретни показатели, които би трябвало да присъстват в една такава формула за определяне на минималната работна заплата, където е дефинирана".По думите на Чобанов, тези критерии се отнасят не само до средната работна заплата, а и до производителността на труда, което винаги поражда спорове. "Въпреки че статистическите институти като НСИ и Евростат имат своя методология, въпросът е как се прилага тя. В директивата е определено, че МРЗ трябва да бъде "достатъчна", т.е. адекватна и "справедлива".
В тези понятия обаче се влагат съвсем различни неща от действителността. Идеята е МРЗ да бъде достатъчно голяма по размер, така че тя да осигури достойна издръжка на живот. Би трябвало във формулата да съществува някакъв набор от стоки и услуги, които хората, които получават такава заплата да могат да си ги купят не през настоящия период, а в момента, когато тази МРЗ влезе в сила. Трябва да се направи прогноза за тази "кошница" , която да бъде дефинирана и след това - остойностена и след това единият от критериите за МРЗ да бъде свързан с тази издръжка".
Чобанов подчерта още, че трябва да има и връзка с действителното състояние на пазара на труда.
"В периода на сегашното правило, което се базира на минали данни /решението да бъде повишена МРЗ от 933 лв.- на 1077 лв догодина, е базирано на данните за СРЗ за страната за двете последни тримесечия на 2023 г. и първите две тримесечия на 2024 г. Да си припомним обаче, че тогава инфлацията беше значително по-висока, отколкото сега, и този растеж на заплатите, който се е случвал в миналото, не е задължително да продължи със същия темп и сега."
Важен факт е и че по този механизъм, който действа в момента, се определя не брутна работна заплата, а основна работна заплата, подчерта Чобанов. Реално е МРЗ да бъде увеличена на 1077 лв, а сумата да нарасне с между 15 и 20% средно за икономиката, за да се получи каква ще бъде брутната работна заплата на съответния работник.
Със заложения механизъм за определяне на МРЗ, комуникацията между работодателите и социалните партньори на практика стана излишна.
"Кучетата си лаят, керванът си върви. Механизмът е приет по закон в КТ и всяко правителство е длъжно да определи новия размер на МРЗ, за да спази закона. Самата директива за МРЗ трябва да бъде транспонирана в българското законодателство до 15 ноември, което няма да стане. Сега синдикатите се опитват този процес да бъде отложен, защото ако бъде транспонирана Директивата, този закон трябва да бъде отменен".
Интервюто - звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Значителна облачност с дъжд
Дъжд / Сняг
Облачно
Превалявания
Облачно
Дъжд