По думите му, комуникационните сигнали веднага след изборите са показали изключително интензивно и грозно говорене от страна на политическите сили, което е минирало още от самото начало възможността за съставяне на каквото и да било по-стабилно управление. Буквално "всеки срещу всеки".
Всяка от политическите сили говори в собствената си стая, настоявайки за нещо и неговорейки с останалите, за да търси решения в ситуацията. На второ място, няколко пъти е имало спекулации за това, че има различия, които могат да бъдат преодолени, но разделението във възгледите на политическите сили е такова, че това не може да се случи.
"От една страна, разделението е геополитическо по отношение на ЕС-Русия. То най-трудно може да бъде преодоляно и е причина политическите сили да не могат и да не искат да разговарят. А другото разделение е по оста на корупцията. Те водят не до две, а до множество разделителни линии и политическите сили не искат да жертват собствената си идентичност и принадлежност към едната или другата характеристика, за да стигнат до общо решение. Те си мислят, че ще загубят много повече от общото решение, отколкото, ако влязат в някаква безпринципна тройна, четворна или друга коалиция".
Доц. Христов заяви, че трите политически сили - БСП, "Меч" и "Възраждане" са крайно недостатъчни, за да бъде постигнато решение за коалиция.
"Да, мъждука някаква светлина в далечината. За да се произведе нещо обаче, трябва да се включат и други политически сили, които продължават да имат непреодолими различия. Ако видим ПП-ДБ например на едно място с "Възраждане", това означава, че ПП-ДБ са стъпили на противопехотна мина, което е пагубно."
Доц. Христов коментира, че с юридически ходове трудно може да се замаскира абсолютната невъзможност да се произведе мнозинство и работещо управление.
"Ако продължим метафората, ние сме в парламентарна и административна ваканция от няколко години насам. Фактът, че се случват и седми, и осми поредни парламентарни избори, означава, че съществена част от работата на държавата е блокирана и това блокира и общинската администрация. Това рефлектира и върху живота на хората".
Въпреки безизходицата в момента, това, което имаме като политическа система, е най-справедливото възможно нещо, което може да ни се случи, предвид народопсихология, исторически наслагвания и т.н., подчерта още доц. Александър Христов.
"Има някаква мъждукаща светлина, но вероятността да изгрее нещо голямо, е малка", тази прогноза направи преди поредното заседание за избор на председател на Парламента доц. Александър Христов.
Цялото интервю - звуковия файл:
Управляващата коалиция изглежда стабилна, поне досега не е имало някакъв по-сериозен трус, каза в предаването "Точно днес" политологът доц. Иво Инджов . "Създаде се усещането, че такъв е възможен, заради постановката в бюджета за пенсиите, че няма да растат с швейцарското правило. След силна критика от страна на БСП и на опозицията това бе..
„Съдейки по проекта на бюджет за 2025 година и прогнозата, която е дадена до 2028 година, очевидно е, че икономиката, демографската система, участието ни в ЕС, са с големи проблеми. Тоест – България е в хиперкриза. И проблемите не са толкова в бюджета, колкото в икономиката, в нашите връзки с други европейски страни. Тъй като..
Съвместната кампания е между МБАЛ - Пазарджик и общината, а инициатор е д-р Димитър Бакалов, заместник-началник на Спешното отделение. " Тази кампания се роди от идеята да успеем да предоставим медицинска помощ в малките населени места, особено за хората, които са трудно подвижни. Получих пълна подкрепа от директора на болницата д-р Красимир..
Спешни законови реформи, по-голям контрол от страна на държавата и право на коопериране на малките производители. За това настояват членовете на Българската аграрна камара, която пое ангажимент да опише нелоялните търговски практики по цялата верига на доставки. "Като Аграрна камара този проблем го поставяме от миналата година и тогава, по..
Според предложения проектобюджет за 2025 година и финансовия план за следващите три години България влиза в дългова спирала, смята преподавателят по икономика и финанси проф. Красимир Петров. Дълговете ще достигнат през тази година 60 млрд. лева, догодина 70 млрд. лв, следват 80 млрд и след това 87 млрд. лева. България затъва в бясна скорост в..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно