Българинът няма възможност да търпи и ще излезе на протест, както това стана през 2013 година, прогнозира тя.
В Европа относителната тежест на енергийните разходи и под 10%. У нас средно за страната е 15 %, дори най- богатите домакинства харчат над 10% от парите си за енергия, а при по- бедните това коства 30- 40% от разполагаемия доход.
При нас има само два варианта – или вдигаме цените, или не. По средата между тях има много опции за подпомагане, но те не се обсъждат по никакъв начин от правителството и от парламента, отбеляза доц. Пенева, според която това е най- голямата грешка на управляващите.
Доц Пенева отбеляза, че е необходимо да се прецизира Наредбата, която да определи статутът на енергийно бедните домакинства. В момента дори не се знае кое е отговорното министрество по нея, какви са мерките за защита, как ще се използва информационната система, която ще определя статута за енергийно бедните домакинства...
На второ място Фонд за финансиране на тези мерки не е определен.
И какво се получава - има дефицит във Фонд Сигурност на енергийната система и КЕВР вдига цената за домакинствата, за да го допълни, а трябва да е точно обраното. Някой трябва да подпомогне домакинствата, а няма механизъм за това. И затова правителството не желае да поеме ангажимент за либерализация на пазара, защото не е обсъден нито един механизъм за защита.
Доц. Пенева сподели, че трябва да се започне разговор за промяна данъчната ни система, която сега е регресивна. Ние нямаме необлагаем мининум под минимална работна заплата. Ако го има той ще освободи финансов ресурс на домакинството. Но това трябва да се компенсира с по- високи ставки на облагане за най- високите доходи над 10 -15 000 лева на месец нагоре.
В сферата на енергетиката има и дългосрочни мерки, но и те не се прилагат, ограничен е и достъпът до тях.
Цялото интервю с доц. Теодора Пенева е в прикачения з вуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Облачно
Превалявания
Облачно